Това показва съвместно изследване на Плановото бюро за околната среда (PBL) заедно с WUR-Wageningen относно природозащитната политика през последните десет години.
През 2013 г. държавата и провинциите подписаха т.нар. „Природен пакт“: децентрализация на природозащитната политика от държавното ниво към провинциите. Целта беше да се подобри биологичното разнообразие. Според прогнози целта няма да бъде постигната до края на 2027 г. Това се дължи отчасти на факта, че осъществяването на нови природни зони се базира на доброволност и готовност.
За възстановяване на природата бе договорено, че ще е необходим по-голям ангажимент за възстановяване на екологичната система. Но наскоро натрупаната политика в рамките на Националната програма за селските райони (NPLG) е затруднила и дори забавила прилагането на природозащитната политика, заключават изследователите.
Възстановяването на природата изисква, освен добро управление и разширяване на териториите, по-голям ангажимент за възстановяване на екологичните системи. Това включва и създаване на споделена визия за бъдещето, която все още трябва да бъде развита в много райони.
Постигането на природозащитните цели чрез териториални процеси ще изисква „административен ангажимент и политическа смелост“ както от провинциите, така и от държавата поради многото противоположни интереси, тъй като едновременно трябва да се изпълнят и други цели (климат, земеделие, вода).
За да бъдат постигнати целите на Natura 2000 е необходимо драстично промяна в земеделските методи, например към екстензивно или природосъобразно земеделие, гласи една от препоръките.
Земеделските производители имат нужда не само от ясни указания какво се изисква от тях, но и от финансова подкрепа и адаптирани регулации от страна на държавата или провинциите. Това важи особено за ферми, разположени близо до природни резервати, посочват изследователите от PBL и WUR.