„Френско-немската ос“ в Европейския съюз постигна ориентировъчен компромис относно финансирането на новия мегафонд за коронавируса. По този начин също се премахва ключово препятствие пред новия многогодишен бюджет на ЕС за 2021-2027 г.
Френският президент Еманюел Макрон и германският канцлер Ангела Меркел се съгласиха за европейски фонд за подкрепа на стойност 500 милиарда евро, който трябва да стане част от преработения набор от задачи на Европейския съюз. Най-характерното е, че почти нито една страна от ЕС няма да получи точно това, което иска, и повечето страни ще трябва да приемат нещо, което досега не са желаели.
Освен това Макрон и Меркел избягват спорната формулировка дали плащанията от новия коронафонд са безусловни дарения или субсидии и заеми със специфични условия. Те също така не уточняват колко всяка страна може да получи и колко ще трябва да допринася.
Ръководителите на правителствата на южноевропейските страни Испания, Франция, Италия, Гърция, Португалия и Кипър ясно заявиха миналата седмица: ЕС трябва възможно най-бързо да създаде фонд за възстановяване на стойност 1,5 трилиона евро, три пъти повече от това, което сега е на масата за преговори. Те следователно няма да получат това, което искат, и ще трябва да изчакат колко и дали ще трябва да възстановяват.
Южноевропейското искане не беше топло прието от („силните икономики“) северноевропейските държави като Нидерландия, Германия, Австрия, Дания и Финландия. Те намират 1,5 трилиона евро за прекалено много, са против директните дарения, предпочитат заем и смятат, че септември е още рано. Въпреки това канцлер Меркел вече призна миналата седмица, че Германия ще трябва да допринася повече към вноските за ЕС.
„Целта е Европа да излезе от тази криза по-силна и солидарна“, каза Меркел. „Тези пари са предназначени точно за това. Това извънредно еднократно усилие цели да подкрепи най-засегнатите страни.“
Сега изчислените 500 милиарда ще трябва да бъдат взети назаем от Европейския съюз на капиталовия пазар (лихвите в момента са много ниски), като всяка от 27-те държави членки на ЕС гарантира за (все още неуточнена) част от сумата. Разрешеното европейско дългово бреме трябва да бъде увеличено, казват Макрон и Меркел.
Това изглежда като стъпка към издаване на „евробонове“ (дългови ценни книжа), които досега се сблъскват с категоричното немско „не“. Освен това Макрон и Меркел отварят пътя за създаване на „нови източници на приходи“ в рамките на бюджета на ЕС, което е жаргон за нови данъци на европейско равнище.
По отношение на данъци в ЕС може да се мисли за данък върху печалбата от интернет, климатичен данък върху CO2 при вносни продукти, екологичен данък върху пластмасови бутилки за еднократна употреба или европейска такса за километри при ползване на автомобили. Финансовият план, според двамата лидери, е постигнат след консултации с, между другото, Нидерландия и Италия.
Канцлер Меркел определи вече постигнатия френско-германски компромис като „план за краткосрочен период“. Плановете за средносрочен и дългосрочен период все още трябва да бъдат разработени. Остава неясно кой (кои страни) ще трябва в крайна сметка да плаща и връща мегадълга, и дали това ще следва сегашните правилa за разпределение в ЕС, или най-силните ще поемат най-тежките тежести.
Освен това не са посочени срокове, което може да означава, че мегадългът може да бъде обявен за „без изискване за погасяване“, т.е. „вечни заеми“. Според Макрон европейската солидарност е важна за преодоляването на кризата.
Представеният сега финансов компромис в голяма степен се основава на по-ранната френско-германска стратегическа бележка („non-paper“) за бъдещето на Европейския съюз и реформите и модернизациите, които Париж и Берлин желаят. Брекзит изходът на британците ще бъде използван за задълбочен преглед на европейската организация и задачите на ЕС. Началото на този процес се очаква да бъде поставено по време на френското председателство на ЕС в края на 2020 г. и да бъде завършено по време на германското председателство в началото на 2020 г. („парти за сбогуване на Меркел“).
Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен е доволна от предложението, което „правилно набляга на необходимостта да се работи по решение с център европейския бюджет“. Според нея то „се движи в посоката“ на плана, по който комисията сама работи. Това предложение, състоящо се от преработения многогодишен бюджет на ЕС (МФБ) и фонд за възстановяване от коронавируса, ще бъде представено следващата сряда.
Свързването на тези два големи финансови дяла не изглежда добра новина за източноевропейските страни членки, които силно разчитат на финансова помощ от сегашните фондове на ЕС, инвестиции в селските райони, селскостопански субсидии и други специфични разплащания.
Тъй като новата политика на ЕС по климата („Зелен пакт“) ще бъде включена в този многогодишен бюджет, източноевропейски страни като Полша, Литва, Румъния и България се страхуват, че любимите им субсидии ще бъдат „пренасочени“ към субсидии по Зелен пакт. В крайна сметка всички 27 държави членки на ЕС трябва да одобрят плана, за да може той да се реализира.