Нидерландия заедно с Австрия, Швеция и Дания представиха собствени предложения за европейски фонд за възстановяване след коронавируса. Този план на четирите държави по ключови аспекти е изцяло в противоречие с наскоро публикуваното френско-германско предложение.
Предложението на „скъперниците четирима“ може да се разглежда като реакция на компромиса, предложен миналата седмица от френския президент Макрон и германския канцлер Ангела Меркел. Така на масата за преговори в Брюксел вече има две предложения.
Политически и управленски фокус в органите на ЕС след предходните спешни мерки вече е насочен към възстановяване. Прогнозите обаче са мрачни. Икономиката се свива средно с 7,4 процента. Въпреки тази заплашваща рецесия, ЕС дълго време спореше за финансирането на план за възстановяване. Известни разделения отново възникнаха между север и юг, а също и между богати и бедни.
В тази ситуация Еманюел Макрон и Ангела Меркел миналата седмица поеха инициативата. Те предложиха фонд за възстановяване от 500 милиарда евро, включително някои други промени в ЕС. Европейската комисия трябва да набере тези средства на капиталовия пазар, а държавите членки ще ги изплащат заедно.
Предложението на четирите страни идва преди преразглеждането на многогодишния бюджет на ЕС, който трябва да осигури стотици милиарди евро за икономическо възстановяване. Особено тежко засегнати са страните от южна Европа. Нидерландия по-рано получи остра критика от южните страни заради твърдата си позиция. Нидерландия не желае да дава милиарди без условия.
В сряда председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен трябва да представи преразглеждане на многогодишната рамка на ЕС за периода 2021-2027, както е планирано досега. Четирите страни настояват за временен, еднократен спешен фонд. Този фонд би бил извън обичайния бюджет на ЕС и съответно извън правилата и компетенциите на ЕС. Така Европейският парламент също няма да има думата по него. От този фонд тежко засегнатите страни членки на ЕС могат да изискват заем за максимум две години.
Суми все още (или все още не) не са посочени. Първо Европейската комисия трябва да установи колко точно пари са необходими. Засегнатите страни, които искат средства, трябва да представят собствен план за възстановяване. Планът на Меркел и Макрон не е за заем, а за субсидия или дарение. Те настояват позволената задлъжнялост в Европа да бъде повишена, което четиримата не желаят.
Според Меркел става дума за „изключително еднократно усилие“, за да се подпомогнат най-засегнатите страни. Четирите държави също не желаят допълнителни вноски за многогодишния бюджет на ЕС. Те искат този бюджет да остане за седем години и фондът за възстановяване да действа временно до две години паралелно с него.