Европейската комисия одобри окончателно стратегическите планове за Общата селскостопанска политика (ОСП) на първите седем страни от ЕС: Дания, Финландия, Франция, Ирландия, Полша, Португалия и Испания.
Брюксел нарича тези първи одобрения от няколко големи аграрни държави членки важна стъпка към прилагането на новата обща селскостопанска политика, започваща от следващата година.
За периода 2023-2027 г. са отделени 270 милиарда евро за селскостопански плащания. Одобрените седем плана заедно възлизат на почти половината от тази сума (120 милиарда евро), от които над 34 милиарда са изцяло за екологични и климатични цели.
Като част от новата ОСП страните от ЕС сега могат сами да определят пакет от допустими за субсидиране мерки, при условие че те допринасят за десетте критерии на ЕС за устойчива селскостопанска дейност. В същото време те трябва да ги уреждат договорно в националните си планове.
Европейският комисар по земеделието Януш Войчеховски заяви, че това одобрение идва в решаващ момент. Според него европейското земеделие е в трудна ситуация: руската война в Украйна и летните суши доведоха до значително повишаване на производствените разходи. Европейските фермери имат нужда от дългосрочна перспектива, включително ясна правна и финансова рамка, подчерта Войчеховски.
Той обаче не можеше още да каже доколко напреднали са преговорите с останалите двадесет държави членки. От седемте сега одобрени национални стратегически планове (нсп) при пет имаше съгласие още през юни. В последния момент към тях се присъединиха само Италия и Ирландия. За всички останали страни от мей/юни е ясно, че няма да успеят да спазят крайния срок 1 август, нито този през септември или октомври.
Няколко средноевропейски страни започнаха подаването на плановете си твърде късно, защото изобщо не желаят Европейската комисия да има контрол върху тях.
Преговорите за германските планове до голяма степен са блокирани, тъй като управляващата коалиция „светофар“ в Германия все още не е постигнала съгласие относно финансирането на мащабна модернизация на селското стопанство и животновъдството. Освен това в Германия продължават борбите за компетенции на регионално или национално ниво.
Одобрението на нсп на Нидерландия се бави, защото има „взаимовръзка с други досиета“, както е формулирано евфемистично. Не е ясно дали е Брюксел или Хага, които свързват въпросните досиета на LNV. Макар никъде да не е официално потвърдено, е очевидно, че големите количества нидерландски тор и азот са голямото препятствие за аграрния отдел в Брюксел.
На 15 септември Нитратният комитет на ЕС ще вземе решение по нидерландското искане за удължаване на по-разрешителните правила за разпръскване на тор. Очаква се Европейската комисия да вземе окончателно решение в същия ден или седмица по-късно. Това следва да бъде отразено в националните стратегически планове, които влизат в сила на 1 януари 2023 г.