Ирландия рискува да бъде санкционирана от ЕС заради неправилното транспониране на Рамковата директива за водите в националното си право. Други страни пък са заплашени от дела за неспиране на навлизането и разпространението на инвазивни чужди растителни видове, които увреждат европейската природа.
Настоящите започнати съдебни процедури до голяма степен са резултат от новите правила в европейската селскостопанска политика и политиката за биологичното разнообразие, както и въвеждането им в новата стратегия за храните. Още преди появата на Зелената сделка и климатичната политика в ЕС бе определено, че държавите членки трябва да намалят замърсяването на подпочвените води.
В края на миналата година Европейската комисия реши, че Нидерландия постепенно вече няма да може да се възползва от дерогацията за торовете, тъй като страната не е положила достатъчно усилия за справяне със замърсяването на подпочвената вода с нитрати.
Европейската екологична политика се определя на равнище ЕС, но контролът и прилагането трябва да се извършват от самите държави членки. По-рано Германия, под натиска на заплахи от глоби за милиони евро, бе принудена значително да ограничи наторяването.
България, Гърция, Италия, Португалия и Латвия също са критикувани сега заради недостатъчно прилагане на правилата на ЕС. Директивата за водите на ЕС има за цел да защити повърхностните води от по-нататъшно влошаване и замърсяване. Тя изисква също така опазване и подобряване на екосистемите и ресурсите. Според директивата всички води трябва да достигнат поне добро състояние до 2027 г.
Според Комисията Ирландия и другите пет държави членки не са изготвили планове за действие срещу въвеждането и разпространението на неродни растителни видове. Освен това Естония трябва да вземе мерки за по-добро управление на своите зони Natura 2000 и за изпълнение на задълженията по Хабитатната директива.
Въпреки напредъка по определени елементи в няколко страни от ЕС, Комисията заяви, че държавите, които сега са подложени на критика, не са реагирали напълно на предишните европейски забележки с подходящи планове за действие.
Също така България и Словакия трябва да се опасяват от глоби заради забавяне при изпълнението на европейските правила за устойчивост в енергетиката. Европейската комисия ги съди пред Съда на Европейския съюз и настоява за „финансови санкции“. Двете страни все още не са приели нито един елемент от законодателството на ЕС за възобновяемата енергия, като вятърна и слънчевата енергия.
Нито една от 27-те държави членки не е изпълнила всички елементи от тази директива за енергетиката в срок, но според Брюксел България и Словакия излизат извън границите на това, което е приемливо. След многократни предупреждения изпълнителната власт на ЕС вече се обръща към европейския съд, който може да наложи глоби и принудителни мерки.