Правителството на президент Зеленски обеща в рамките на месец да предприеме собствени мерки срещу нежеланите странични ефекти от селскостопанския износ в петте си съседни на ЕС държави. Очакват се нови блокади на граничните преходи от разгневени полски фермери.
Брюксел заяви, че данните за износа и транспортирането на зърно през коридорите на солидарност към пристанищата на ЕС показват, че вече няма големи количества селскостопански продукти, достигащи до петте съседни страни от ЕС. Поради това Брюксел реши да не удължава временната забрана за износ на четири украински селскостопански продукта, въведена през май и изтекла в петък.
Полша се опасява, че навлизането на големи количества евтино украинско зърно отново ще наруши местната полска зърнена търговия. Полското правителство вече реагира гневно на решението на Брюксел и сега само то заявява, че ще предприеме мерки срещу украинския износ. Също и Унгария заплашва с това, но България вчера реши да не го направи.
Украйна ще внесе план за действие в Брюксел най-късно до края на работния ден в понеделник, 18 септември 2023 г. Европейската комисия ще се въздържи от налагане на ограничения, докато ефективните мерки на Украйна са в сила и функционират изцяло.
От въвеждането през май на временната забрана за износ тя беше източник на нарастващо напрежение между Брюксел и Киев, който я смяташе за „неприемлива“. Няколко държави членки, сред които Германия, Франция, Нидерландия и Белгия изразиха „сериозни притеснения“ относно вредните последици за Украйна.
Петте източни държави настояваха забраните да бъдат удължени. Полша зае безкомпромисна позиция. Полската опозиция се свързва с парламентарните избори на 15 октомври, тъй като управляващата партия Закон и справедливост (PiS) иска да привлече консервативните избиратели от селските райони. Също и Словакия ще гласува на 30 септември.