Европейският съюз трябва да мобилизира всички финансови ресурси за медицинско, социално и икономическо възстановяване след кризата с коронавируса. Не само от солидарност с тежко засегнатите съседни страни, но и защото сме длъжни на следващото поколение“, каза председателят на Европейската комисия, Урсула фон дер Лайен.
Европейската комисия представи планове за адаптиран многогодишен бюджет, след като по-рано Франция и Германия заедно, както и група от „скаредните четирима“ внесоха сблъскващи се собствени предложения. Сега представеното от Европейската комисия предложение не само включва компромиси по спорни точки, но предлага и някои „нови решения“. Тези последните нововъведения обаче създават нови пречки, по които 27-те страни членки на ЕС все още не са постигнали съгласие.
Предложените от фон дер Лайен многогодишни разходи за периода 2021 – 2027 г. възлизат на 1,85 трилиона евро (1850 милиарда) годишно. От тях за план за възстановяване след коронавируса ще се заемат 750 милиарда евро на финансовите пазари, от които 500 милиарда за грантове към страните и 250 милиарда за заеми към фирми. Това означава, че ЕС ще управлява фонда, за който ще трябва да се подават заявления и конкретни планове, а всички финансови министри ще могат да наблюдават разходите.
От страна на приходите Европейската комисия се опитва да реши два проблема с един ход. В много страни членки на ЕС съществуват възражения срещу „трансферния съюз“, при който силните и богати държави в ЕС трябва да съучастват в погасяването на заемите и дефицитите на по-слабите страни членки. Има и възражения срещу увеличаването на годишния принос към ЕС.
Европейската комисия сега предлага въвеждането на европейски данъци, например върху пластмасови еднократни бутилки, печалби от интернет, ДДС за мултинационални компании и екологична такса върху замърсените вносни продукти. Тези „нови приходи“ са дълго желан ход от ЕС, но досега винаги бяха блокирани от министрите и правителствените ръководители. Те досега възпрепятстваха ЕС да събира собствени (данъчни) приходи; предпочитат финансирането да минава през 27-те страни членки (под тяхното контролиране).
Ако страните членки на ЕС продължат да се противопоставят на собствените приходи на ЕС, пропорционално на това след 2025 г. те сами ще трябва да плащат крайната сметка на коронафонда и няма да могат да се оплакват от увеличаване на годишния си принос, това е приблизителната логика. В сегашното предложение има множество компромиси, които някои противници приемат, а други поддръжници пък отхвърлят.
В многогодишния подход са включени и части от новата политика, като Климатичната политика и Зелената сделка. Това води до значителни „ремонтни“ корекции в бюджетите (старите субсидии се премахват, за да се използват средствата за нови инициативи).
Например в бюджета за земеделие са добавени десетки милиарди, включително за повече залесяване, повече биоразнообразие, развитие на селските райони и новата стратегия за сигурност на храните от фермера до трапезата. Срещу това се планира около 10% съкращение на добре известните земеделски субсидии, които частично се пренасочват от големи аграрни предприятия към малки семейни ферми.
Освен това задължителният принос на 27-те страни членки към Брюксел се увеличава. Но годишното намаление, което нетните платци Нидерландия, Австрия, Швеция, Дания и Германия получават върху своя принос, засега може да остане. Това е примамка за недоволните, отбелязват се на приказки. За Нидерландия годишната отстъпка е около 1 милиард евро.
Президентът на ЕС Шарл Мишел иска да „направи всичко възможно“ да постигне споразумение за европейския план за възстановяване в рамките на няколко месеца. Той иска да обсъди въпроса след три седмици на извънредна среща на 27-те правителствени ръководители. Поради коронавируса все още не е сигурно дали лидерите ще пътуват лично до Брюксел за реална среща. Според дипломати личният контакт е незаменим при чувствителни преговори.
Нидерландският премиер Марк Рютте очаква, че ще отнеме още време преди да се вземе решение относно европейския фонд за възстановяване. „В периода напред ще водим дискусии в Европа, това наистина ще отнеме време.“ Рютте не очаква решение на върха на ЕС през юни. В този случай решение може да се вземе едва през юли, под председателството на Германия.
Рютте все още не искаше да коментира съдържателно представения пакет. От почти всички други столици в ЕС дойдоха разбиращи, непредпазващи се и подкрепящи реакции. Рютте заяви, че иска да се придържа към „принципите“, които Нидерландия заедно с Дания, Швеция и Австрия са формулирали на хартия.
Но изглежда, че Австрия вече се съгласява с „частични грантове, частични заеми“. А дипломати в Брюксел очакват, че Дания и Швеция, които имат собствени валути и не са част от валутния съюз евро, няма да искат ненужно отново да бъдат в специална позиция в ЕС. В такъв случай се очаква Нидерландия да бъде единствената страна, която остава „против“…