В очакване на специалния европейски съвет на 20 февруари в Брюксел, Европейският парламент даде ясно да се разбере на европейските държавни и правителствени ръководители какви минимални изисквания трябва да изпълнява многогодишният бюджет на ЕС. Във всеки случай трябва да се открият нови източници на приходи. Ако е необходимо, Страсбург заплашва с гласуване против плановете за бюджет на ръководителите на правителствата.
Президентът на ЕС Мишел свика премиерите и държавните глави на извънредна среща в Брюксел, тъй като големите разногласия по въпросите на приходите и разходите заплашват да блокират функционирането на европейския механизъм от 2021 г. нататък.
Още не е ясно дали срещата ще продължи един, два или три дни. Президентът на ЕС Мишел заяви, че по всяко положение трябва да има единодушие сред лидерите на ЕС. Те все още не са постигнали съгласие относно обща позиция. Австрия вече е заплашила с отрицателен вот срещу всякакъв вид увеличение.
Европейският парламент вече формулира позицията си за финансовата рамка през ноември 2018 г. Основно това означава, че в ЕС трябва да се определи какво искаме да постигнем, че наборът от задачи и политиката са водещи, а разходите са следствие от тях. Европейската комисия по същество споделя този подход. В Брюксел и Страсбург има много критики към премиерите и министрите, които говорят само за пари.
Като пример се посочва призивът на държавните глави, които казват, че е спешно необходимо да бъдат дислоцирани 10 000 допълнителни митнически и полицейски служители по европейските граници срещу нелегалната миграция, но после финансовите министри не отделят за това средства. Същото важи и за климатичната политика: всички считат, че трябва да се действа възможно най-бързо, но спестовните държави от ЕС очевидно нямат финансов ресурс за това.
Днес членовете на Европейския парламент отново ще призоват за амбициозна многогодишна финансова рамка (МФР) за периода 2021-2027 г. Този бюджет трябва да осигури достатъчно средства не само за всички съществуващи задачи и дейности, но и за важни нови направления като климатични действия, изследвания, дигитализация, подкрепа за младежката заетост и малкия и среден бизнес. В същото време трябва да се запазят и съществуващите субсидии за селските общности, фермерите и по-бедните региони в ЕС.
Ядрото на исканията на Европарламента е, че в многогодишния бюджет задължително трябва да се включат „нови приходи“. От известно време се обсъжда въвеждането на екотакса върху пластмасовите бутилки в ЕС. Няколко министри обаче са против, тъй като техните търговци и отрасли са против такъв ход.
В ЕС вече се обсъжда и въвеждането на вид интернет/рекламна такса. И тук някои страни все още са против, поради страх от ответни мерки от САЩ. Освен това има спорна идея за санкции и наказания срещу „неприятелски“ към еврото държави в ЕС. Съществуват планове да се спрат субсидиите за страни като Полша и Унгария, ако не спазват правилата на ЕС.
Тези нови източници на приходи се разглеждат като „данъци“, а според правилата на ЕС за тях се изисква единодушие („унанимитет“) сред премиерите и министрите. В Европейския парламент такива важни решения могат да се приемат с обикновено мнозинство.
Холандският европарламентарист от Партията на труда Пол Танг каза на прага на пленарния дебат, че за социалдемократите важен е модерен и ефективен бюджет, а не произволна сума. Според него твърдото отношение на холандския премиер Марк Рюте и австрийския канцлер Себастиан Курц, които се фиксират върху максимум 1,00% от БВП, пречи на напредъка.
Други парламентарни групи в Европарламента също критикуваха финансовите бариери, поставяни досега от няколко проспериращи западноевропейски държави. Холандският европарламентарист Бас Айкхаут (Зелените) нарече това „Пестеливи по пенита, разхищаващи паундове“

