Европейският парламент желае значително да разшири и насочи към бъдещето стратегията за храни на Европейската комисия. В Страсбург евродепутатите – понякога с малки разлики – приеха няколко десетки предложения за изменения.
Доклад на нидерландската евродепутатка Аня Хазекамп (Партия за животните), съдържащ 48 изменения, който вече бе одобрен от комисии по околна среда и земеделие, беше приет без промени. С изключение на едно допълнение, с което изрично се иска извършването на оценки на въздействието.
Поради това стратегията „от фермера до трапезата“ за земеделците изглежда ще стане в голяма степен задължителна. Твърдостта на това ще стане ясна при финалното гласуване в сряда. Освен това трябва да се коригират и международните търговски споразумения, за да не се допуска нерегламентирана вносна конкуренция.
Едно от затяганията е обвързването на целите за намаляване на употребата на пестициди и антибиотици, които Тиммерманс предложи през миналата година. Също така вече няма да се допуска с помощта на субсидии от ЕС да се прави реклама на консумацията на „червено месо“.
Въпреки че приетите изменения затягат плановете на Комисаря по климата Тиммерманс и Комисарката по храните Кириакодис, не се очаква целият Европарламент в сряда напълно да отхвърли новата версия. По този начин според коментатори Европарламентът прави важна крачка напред към обновяването на европейската аграрна политика. В коридорите на Страсбург дори се споменава за момент на обръщане.
Така Европарламентът приема искането на Европейската комисия през 2030 г. поне 25% от европейското земеделие да бъде биологично (това не е задължение). Определено е обаче, че както при други законодателни предложения, преди това трябва да бъде направено изследване на финансовите последици. Протестите на противниците, че има твърде много несигурност, не бяха подкрепени от повечето.
Особено позицията на мнозинството в Европарламента, че след 10 години употребата на химикали в земеделието трябва да намалее поне наполовина, вероятно ще причинява главоболия през следващите години. Но фактът, че климатичните и екологични аспекти трябва да играят решаваща роля в европейската земеделска политика, с това гласуване се доближи значително.
Що се отнася до размера на животновъдния парк в страните от ЕС, евродепутатите посочват, че той трябва да осигурява „по-малко емисии“ и „по-малко използване на земя“. Такъв тип решения преди няколко години в много страни от ЕС бяха немислими за обсъждане.
Въпреки че комисарите Тиммерманс и Кириакодис сега трябва да предложат конкретни законодателни предложения, а министрите на земеделието на страните членки ще имат дума по тях, се очаква комисарят по земеделие Януш Войцеховски и европейските земеделски организации да се съгласят с тази нова линия.
Европарламентът формулира тези препоръки на базата на бележка на нидерландската евродепутатка Аня Хазекамп. Тази политичка от Партия за животните бе съ-докладчик на ЕП по този въпрос. Със само пет гласа разлика тя също успя да накара Европарламента да се произнесе относно опасностите от зоонози при разпространение на болести чрез животни.
Служител на политичката смята резултата от това гласуване за успех и решаваща промяна на курса; не толкова за нидерландските аграрни стандарти, колкото най-вече за земеделски ориентираните страни в Централна и Източна Европа.