Европейската комисия ще предложи на Европейския парламент и на държавите членки на ЕС да легализират спорното съхранение на данни от полицията на ЕС - Европол.
Миналата седмица стана ясно, че Европол не изтрива данни за заподозрени след шест месеца, както се изисква в момента. Освен това такива лични данни продължават да се споделят с други полицейски служби дори след дълъг период от време.
Европейската комисия не иска да отменя този подход, а иска да го легализира. Скоро ще започнат тристранни преговори между Европейския парламент, Комисията и държавите членки за това предложение.
„Предложението легализира настоящата практика на Европол“, потвърждава нидерландският евродепутат Тинекe Стрик (Зелени). „Освен това Европол получава още повече правомощия да достъпва информация от бази данни и да добавя данни в тези бази.“
Стрик очаква, че най-вече държавите от ЕС и Комисията ще настояват за разширяване на правомощията на Европол. Европейският парламент според нея е разделен, но по принцип по-критичен относно такива въпроси, свързани с поверителността.
Обработването и прецизирането на всички данни ще бъде сериозно предизвикателство, тъй като според британския вестник Guardian Европол разполага с около 4 петабайта данни. Това е еквивалентно на стотици милиарди отпечатани страници с информация.
Поддръжниците на защитата на данните казват, че количеството информация в системите на Европол представлява масово наблюдение и европейски еквивалент на американската Национална агенция за сигурност (NSA). Тяхното тайно онлайн шпионаж беше разкрит преди няколко години чрез осведомителя Едуард Сноудън.
Нидерландецът Франк ван дер Линде е, доколкото е известно, единственият човек, който е погрешно регистриран в базата данни на Европол и сам е разбрал това. Според по-късно съдебно решение той е бил погрешно квалифициран като екстремист от нидерландската полиция.
Ван дер Линде е получил достъп до делото си благодарение на съдебно решение и така е разбрал, че неговите нидерландски данни са били предадени и на Европол. Първоначално нидерландската полиция отричала това, но по-късно неохотно го признала.