И след това трябва предварително добре да обсъдят своята преговорна стратегия помежду си, за да не бъдат – както се случи през 2018/2019 г. – пренебрегнати от държавните и правителствените ръководители, министрите и Европейската комисия.
До този извод стига научно изследване на ЕС, което по поръчка на Комисията по земеделие на Европейския парламент е проучило как е възникнала новата обща селскостопанска политика (която влиза в сила следващата година) и какво може да се научи от това.
Преговорите по темата продължиха повече от три години, след като (предишният) комисар по земеделието Филип Хоган (малко преди да напусне) предложи промени през 2018 г. Тези предложения станаха остарели, тъй като същата година беше избран нов Европейски парламент, а в края ѝ встъпи нов Европейски състав на Комисията.
Освен това Комисията-Вон дер Лайен представи мащабен пакет климатични планове (Зелената сделка и Стратегията "От фермата до вилицата"), които значително се различаваха от предложенията на Хоган. Освен това парламентните комисии по земеделие (AGRI) и околна среда (ENVI) получиха споделени отговорности за части от земеделския пакет.
Не само двете комисии имаха доста различни желания и стремежи, но имаше и големи противоречия между това, което правителствата на ЕС желаеха да позволят, и това, което комисарите на ЕС искаха да постигнат. В крайна сметка премиерите и финансовите министри определиха колко (или колко малко) пари ще има за новата политика.
Изследването стига до извода, изразен с дипломатични думи, че политиците на ЕС в тристранния диалог (т.нар. триалог) прекалено дълго настояваха върху твърде дългия си списък с желания, в резултат на което няколко комисари и някои правителства на ЕС с компромисните си позиции поеха инициативата.
В тази ситуация играе роля и фактът, че евродепутатите нямат собствен „апарат от чиновници“, докато комисарите и министерствата разполагат с такъв.
Не само говорителите на трите големи коалиционни групи (християнски демократи, социалдемократи и либерали) признаха, че са загубили контрол, но и левите и десните опозиционни групи (Зелените и ECR) заявиха, че следващия път трябва да бъде по-различно и по-добре.
Берт-Ян Рюисен (SGP) критикува, че европейските комисари с тяхната Зелена сделка и Стратегията "От фермата до вилицата" не са внесли законодателни текстове, а политически желания и стремежи, и че Комисията така се превърна на преговорната маса в трета страна – вместо в административен доставчик на услуги.
Един от изводите на учените е, че сега въведените национални стратегически планове могат през следващите години да бъдат добър междинен индикатор за откриване на пропуски в новата Общата селскостопанска политика и че политиците от ЕС вече могат да започнат да подготвят списък с точки за подобрение.