Директивата има за цел да осигури по-добра защита на работещите на платформи, които често са уязвими към експлоатация и несправедливи трудови условия. Европейският парламент иска да обвърже платформените компании, като таксиджийската фирма Uber, с регулации, тъй като те не плащат социални осигуровки за своя персонал, защото – според тях – тези лица не са в трудово правоотношение. Платформите наемат работещите като самонаети лица, което ги лишава от право на социални придобивки като пенсионни вноски и платени отпуски.
Преговарящите от страните членки на ЕС и Европейския парламент наскоро – след години преговори – се договориха за по-ясни правила. Но сега, когато трябва да има финално гласуване, се оказва, че сред 27-те страни членки няма необходимото квалифицирано мнозинство. Гърция, Естония и Германия съобщиха, че на 11 март ще се въздържат от гласуване, а Франция дори ще гласува против.
Въздържането на Германия е следствие от „работно споразумение“ в коалицията на Социалдемократическата партия (SPD), Зелените и Свободната демократическа партия (FDP), според което, при разногласия, те ще се въздържат от гласуване на равнище ЕС. В този конкретен случай немските либерали не искат да обвързват свободния пазар с нови правила и не желаят да ограничават новия вид онлайн услуги, базирани компании.
Подобен е и подходът на либералния френски президент Еманюел Макрон, който описва работещите на трудов договор като остарели и приветства увеличаването на свободната заетост, повече самонаети лица и повече работни места на непълно работно време като нова икономическа перспектива.
Според данни на Европейската комисия, в целия Европейски съюз има приблизително 500 дигитални работни платформи, които генерират общ оборот от 20 милиарда евро и осигуряват работа на повече от 28 милиона души. Повече от половината от тях печелят по-малко от законово установената минимална работна заплата на час.
Според Европейския парламент, либералните лидери във Франция, Естония и Германия и консервативният гръцки премиер блокират историческа възможност да защитят всички работници и европейската икономика в дигиталната епоха.
Нидерландската евродепутатка Агнес Йонгериус (S&D/PvdA) отправи настоятелен призив към тези четири държави да не оставят въпроса да се блокира, както се случи с новата европейска директива за отговорност в веригата на доставки и задължителна грижа (due diligence). Йонгериус увери, че по въпроса вече е воден диалог както с германския канцлер Олаф Шолц, така и с ръководството на FDP.
„Настоящата блокада е сериозна заплаха за европейския социален модел. Някои либерални и консервативни сили застрашават нашето социално Европа и пропускат шанс Европа да стане пионер в областта на световното трудово право“, заяви Йонгериус.