Европейският парламент е подписал смъртната присъда на малките ферми и природата. Това заявяват от природозащитната организация Greenpeace относно олекотеното споразумение в ЕС за новата обща селскостопанска политика.
Greenpeace също така съжалява, че гласуването в парламента противоречи на европейските обещания за климатичната политика, договорени по-рано в Зелената сделка. Това означава, че иновациите и устойчивостта няма да имат шанс, заключават още Natuurmonumenten, LandschappenNL, Световния фонд за природа, SoortenNL, Milieudefensie, RAVON, FLORON и фондация Vlinderstichting.
Евродепутатът Петер ван Дален (Християнски съюз) също смята, че предложенията за новата земеделска политика трябва да бъдат по-амбициозни. Поради тази причина той се въздържа при гласуването: „Според мен трябва да се добави още.“
Преди гласуванията вече беше постигнато споразумение между трите най-големи партии в Европейския парламент — християн-демократите (ЕНП), социалистите (С&Д) и либералите (Renew Europe), с цел приемането на серия компромисни поправки. Нидерландските членове на PvdA гласуваха против това.
През следващите години общата селскостопанска политика (ОСП) на Европейския съюз ще бъде променена по такъв начин, че за първи път се въвежда принципът на субсидирани климатични и екологични цели в земеделието. Ще се отделя повече внимание на местното производство, младите фермери ще получават повече подкрепа, а също така ще се обръща внимание на климатично интелигентното земеделие (като се вземат предвид климатичните цели на Парижкото споразумение).
Особено последната точка може да бъде подобрена, според Ван Дален: „Част от Европейския парламент се страхува, че прекалено зелена политика може да доведе до срутване на хранителното производство, но всъщност обратното е вярно! Устойчивото земеделие подпомага осигуряването на хранителното производство в дългосрочен план.“
В новите планове Нидерландия и други страни членки на ЕС трябва да изготвят стратегически национален план, за да гарантират, че тяхното земеделие ще бъде по-малко вредно за климата, околната среда, биологичното разнообразие, благосъстоянието на животните, жизнената среда и здравето. Европейската сметна палата обаче посочва, че тези цели не са количествено определени. Според доклад на Института за приложна екология предвидената земеделска политика изобщо не води до намаляване на емисиите на парникови газове от земеделието.
Особено страните в Централна и Източна Европа все още спират с прекалено много резерви. Ван Дален заявява: „Изоставащите не трябва да определят темпото. През последните десетилетия броят на полските птици е намалял наполовина, а популациите на пчели и насекоми също рязко намаляват. Затова през следващите години трябва да се обърне много по-голямо внимание на биологичното разнообразие в земеделието.”
В новото предложение е записано, че европейските държави членки трябва да се стремят към площ, където поне 10% от ландшафтните елементи са благоприятни за биологичното разнообразие.