Центристко-левите фракции в Европейския парламент отхвърлят възможността засегащите семейства да бъдат затваряни.
Така Европейският парламент одобри планове за затягане на политиката за връщане на имигранти. Предложенията целят да направят принудителното връщане по-ефективно, но също предизвикват сериозни политически разцепления.
Плановете са част от по-широка инициатива за увеличаване и по-добро прилагане на броя на принудителните връщания. Поддръжниците смятат, че това е необходимо, за да бъде овладяна миграцията и да се приложат на практика съществуващите правила.
Promotion
Спорни
В същото време предложенията са политически спорни. В Европейския парламент и между държавите-членки на ЕС мненията по подхода са силно разнопосочни. Докато някои страни и фракции настояват за по-строги мерки, други поставят под въпрос ефективността и приложимостта им.
Подкрепата идва основно от центристко-десни и (крайно-)десни партии. Срещу това стои съпротивата на центристко-левите и левите фракции, които критикуват посоката на политиката и евентуалните й последици.
Критиците предупреждават, че плановете могат да застрашат основни права на мигрантите. Те посочват опасения относно достъпа до процедури, правната защита и начина, по който се вземат решения.
Също така организации за правата на човека изразяват безпокойство. Според тях съществува риск мигрантите да попаднат в ситуации с недостатъчна правна сигурност, при които техните права не винаги са гарантирани.
Забрана за влизане
Важна част от предложенията е възможността мигрантите да бъдат прехвърляни в т.нар. центрове за връщане извън Европейския съюз. Там биха се настанявали лица, чиито заявления за убежище са отхвърлени, в очакване на следващото връщане.
Който откаже да сътрудничи за преместването в такива центрове, според плановете може да бъде подложен на тежки санкции. Това включва задържане и забрана за влизане в рамките на ЕС.
С гласуването Европейският парламент приближи предложението една стъпка по-близо до реалното му въвеждане. Следващата фаза ще включва преговори с държавите-членки на ЕС, в които трябва да се работи по окончателния законодателен текст.