Европейският парламент иска през следващите години да похарчи поне два милиарда евро допълнително за климатична политика. Тези два милиарда са включени в тяхната позиция относно размера на бюджетите на ЕС. Правителствата на държавите от ЕС желаят бюджетът да бъде увеличен само инфлационно, Европейската комисия иска увеличение от около десет процента, а Европарламентът – около 13 процента.
Тези по-високи бюджети са не само резултат от новите решения на Европарламента, но и следствие от предишни решения, за които сега трябва да се намери финансиране. Освен това 27-те предложени комисари на ЕС са изложили своя списък с желания, а предложената председателка Урсула фон дер Лайен също иска “зелена сделка” с много нова екологична политика.
В позицията на Парламента относно предложението на Европейската комисия евродепутатите призовават за инвестиции от над два милиарда евро за защита на климата и около 500 милиона евро в борбата с младежката безработица и програмата за младежки обмен Еразъм. По предложение на Зелените Европейският парламент за първи път настоява за отделна бюджетна линия за спасителна мисия на ЕС по море.
В проекторезолюцията относно бюджета Европейският парламент подчертава, че бюджетът на ЕС за 2020 г. „е последният шанс за Европейския съюз да изпълни политическите ангажименти, поети за този период, включително с оглед постигането на климатичните цели на ЕС“. Бюджетът трябва да прокара пътя за новата многогодишна финансова рамка (МФР), дългосрочният бюджет на ЕС за периода 2021–2027 г.
Парламентът гласува бюджет от почти 171 милиарда, което представлява увеличение с още близо три милиарда върху вече по-високия бюджет на Комисията. През следващите седмици в съвместни преговори между Съвета на ЕС, Комисията и Парламента ще се търси съгласие за бюджета за 2020 година и за многогодишната рамка.
На срещата си в Страсбург председателите на министрите на ЕС, на Комисията и на Парламента категорично се съгласиха относно това, което нарекоха „провала на държавните глави на върха в Брюксел“. Туск, Юнкер и Сасоли остро критикуваха провала на правителствените ръководители да започнат преговори за присъединяване с Албания и Северна Македония.
Туск изисква от правителствените ръководители обръщане и обещание към двете балкански страни преди май 2020 г. на Срещата в Загреб. Юнкер говори за „голяма грешка“ в Съвета на ЕС. „Ние не изпълняваме обещанията си“, докато двете страни са го направили“, заяви той предимно по адрес на противещите се Франция и Холандия.