Преговарящите от Европейския парламент и страните от ЕС се споразумяха за нова европейска директива за минималната работна заплата. Тази директива не налага финансови задължения на фирмите. Вместо това се въвеждат по-строги процедури за страните от ЕС, за да свържат размера на минималната работна заплата със своите средни стойности и с общата сума на заплатите.
Държавите-членки на ЕС трябва да оценяват дали техните минимални заплати са адекватни, например спрямо международния стандарт от минимум 50% от средната брутна заплата и 60% от така наречената медианна брутна заплата. Повече от двадесет европейски страни, включително Нидерландия, не отговарят на този стандарт. „Ясен сигнал от Европа, че Нидерландия трябва да повиши минималната часова заплата до 14 евро“, подчерта главната преговаряща от Нидерландия Агнес Йонгериус.
По настояване на Швеция и Дания в последния момент беше добавен компромисен текст, че става дума за минимални споразумения, като държавите могат да надвишават тези граници. Двете страни не искаха да рискуват да бъдат принудени да понижават своите колективни социални стандарти.
Освен това се закотвят правата на синдикатите: страните от ЕС трябва да предприемат действия – включително превантивни – ако работници и синдикални представители са подложени на натиск или заплахи от работодател. Агнес Йонгериус: „Заедно сме по-силни. Колективният трудов договор с добри условия за работа е най-добрият начин да се преборим с бедността сред работещите. Това е наистина повратна точка спрямо Европа след банковата криза – оттук нататък ще настояваме заплатите да се вдигат!“
Комисарят на ЕС Николас Шмид (отговорен за социалните въпроси) изрази задоволство от постигнатото дотук временно политическо споразумение между социалните министри и преговарящите от Европейския парламент. Новата директива не налага задължения, а създава рамка за национални преговори и процедури, в рамките на които има определени европейски минимални граници. През юли Европейският парламент ще гласува по споразумението, а страните от ЕС трябва окончателно да го одобрят на 16 юни.
Според новата директива най-малко 80 процента от работещите в страна от ЕС трябва да попадат под колективни (КТД) преговори за заплатите. Ако не е така, страната трябва да изготви доклад до Брюксел. Очаква се това да доведе до национални колективни споразумения за куриери, бране на аспержи, почистване на луковици и селскостопански сезонни работници.
Очаква се заплатите на около 25 милиона работници да се повишат благодарение на това законодателство. Минималната работна заплата няма да бъде еднаква навсякъде, но страните ще бъдат задължени да стимулират колективните преговори. За целта се препоръчва да се взема предвид базов пакет от стоки и услуги.
Нидерландският евродепутат от Зелените Ким ван Спарентак също е доволен от тази важна стъпка: „Твърде дълго Европейският съюз пренебрегва работещите с най-ниски заплати. Този закон показва, че социална Европа е възможна, ако има политическа воля. Когато много хора имат проблеми да свържат двата края, необходимо е това споразумение да се превърне възможно най-бързо в по-високи заплати.“
В споразумението беше включено и предложението на Ван Спарентак при определяне на минималната работна заплата да се отчита затварянето на разликата в заплатите между мъже и жени: „Особено жените работят на нископлатени позиции. Като се фокусираме върху това, можем по-бързо да преодолеем този доходен дисбаланс.“