В Европейския парламент ръководители на ЕС отбелязаха шестдесетгодишнината на Европейската обща селскостопанска политика (ОСП). Сред говорителите бяха председателят на парламента Роберта Мецола, френският министър Марк Фесно, комисарят по земеделието Януш Войчеховски и председателят на аграрната парламентарна комисия Норберт Линс.
Функционерите на ЕС отдадоха почит на постигнатите резултати от „шестдесет години съвместни усилия“ в производството на достатъчно здравословна храна, не само за европейското население, но и за останалата част от света. Председателят на парламента Мецола заяви, че земеделието през последните шестдесет години е направило „огромни крачки“.
Тя също така подчерта, че земеделието е изправено пред сериозни предизвикателства: едва около десет процента от земеделските стопани са под 40 години. Секторът се нуждае от обновяване, модернизация и подмладяване, посочи тя.
Promotion
Френският министър Фесно отбеляза, че не само земеделието е първата европейска обща политическа област, но и впоследствие се е превърнало в най-успешната. Там, където първоначално основната цел бе храненето на гладното население след войните, секторът сега се е развил в световен доставчик на храни.
Комисарят на ЕС Войчеховски отбеляза, че въпреки напредъка в европейската селскостопанска политика все още съществуват големи разлики между земеделските предприятия в Западна Европа и в бившите източноевропейски страни от Варшавския договор. Те все още се борят с наследството от десетилетия колективизъм и колхозни практики в своите хранителни индустрии.
Произхождащият от Полша комисар предупреди срещу прекомерната индустриализация и консолидиране на земеделието. Той е привърженик на това, което нарича „земеделие със социална съвест“: по-добро отношение към животните, подмладяване на селските райони и прекратяване на тенденцията малките семейни ферми да бъдат погълнати от по-големи.
„Моята визия е, че земеделието не е индустрия, земеделската земя не е фабрика, а животните не са машини“, каза Войчеховски.
Войчеховски приветства и разширяването на селскостопанската политика през последните години с „селска политика“, при която има и европейска финансова подкрепа за обновяване и модернизиране на слабо населени и по-слабо развити селски райони.