Ако продуктите от трети страни не отговарят на тези изисквания, това може да обърка потребителите и да наруши „равнопоставеността" за производителите на биологични продукти.
В светлината на нарастващото търсене на биологични продукти в Европа, това решение ще има въздействие върху световната търговия с биопродукти. В същото време може да направи вноса на биологични продукти от трети страни по-сложен и по-скъп.
В основата на делото стоеше жалба от германската компания за подправки Herbaria. Тази фабрика за подправки твърдеше, че техните продукти са идентични с подправки на компания от Съединените щати, към които обаче са добавени някои други небиологични съставки. Тези американски продукти получиха от Брюксел логото за биологични продукти на ЕС.
Съдът посочи обаче, че Съединените щати (както и някои други страни, които не са в ЕС) разполагат с „декларация за еквивалентност“ от ЕС. Това означава, че ЕС признава трудовите и производствени критерии на САЩ като равностойни на тези на ЕС. Поради това продуктите, внесени от САЩ, могат да отговарят на стандартите на ЕС и да използват биологичното лого на ЕС.
Решението на Европейския съд на правосъдието (ЕСП) в Люксембург налага строги ограничения за използването на биологичното лого на ЕС върху заместителни продукти. Целта е да се осигури гаранция за потребителите, че продуктът наистина отговаря на строгите изисквания на ЕС за биологична храна.
Постановлението на Съда почти сигурно ще има последствия за международната търговия с биологични продукти. Решението ясно показва, че износителите не могат просто да използват логото за биопродукти на ЕС, дори ако продуктите им се считат за биологични в техните страни.
Това може да отслаби пазарната позиция на тези страни, защото логото на ЕС има маркетингова стойност на европейския пазар. То е познат символ за потребителите, които купуват биопродукти, и липсата на този знак може да повлияе на техните решения за покупка.
Освен това, компаниите извън ЕС ще трябва да адаптират производствените си процеси, ако желаят да поддържат достъп до европейския пазар. Тази политика на „отразяване“ („спиегел ефект“) е все по-често използвана в търговската политика на ЕС, особено при вноса на продукти, които заплашват околната среда. Тя цели да предотврати изоставането на европейските производители, дължащо се на европейските екологични и климатични критерии, спрямо техните конкуренти извън ЕС.