Решението на Съда на Европейския съюз (СЕС) е важна повратна точка в дискусията около т.нар. „златни паспорти“. Въпреки критиките на Европейската комисия и притесненията относно рисковете за сигурността, избягването на данъци и корупцията, Малта продължава с програмата си за богати граждани, които не са от ЕС, и желаят да инвестират в страната.
Малта започна тази практика през 2013 г. Към момента страната е събрала повече от 1 милиард евро от нея. Въпреки че други държави като Кипър и България, под натиск от ЕС, прекратиха своите сложни схеми, Малта остава твърда в решението си да продължи. Съществува възможност, че с това скорошно решение други държави също ще започнат отново да прилагат такива програми.
Европейската комисия заведе дело срещу Малта, тъй като според Брюксел има притеснения, че тази система не съответства на ценностите на ЕС. Също така са изказани опасения за възможни заплахи, като рискът престъпни организации да злоупотребяват със системата за нелегални дейности, като пране на пари и укриване на данъци.
През последните години държавни институции и политици в Малта няколко пъти попаднаха под обществено внимание поради нарастващото влияние на престъпни елементи върху управлението на страната. Разкритията, че дори премиери и министри са били подкупвани, доведоха на 16 октомври 2017 г. до покушението срещу журналистката Дафне Каруана Галиция.
След като СЕС потвърди, че основното право на гражданство е национална компетентност, държави, които по-рано под натиск от ЕС са прекратявали програмите си, като Кипър, могат да преразгледат възможността отново да ги въведат.

