Международният съд (МС) в Хага отхвърля всички възражения на Мианмар срещу международния процес срещу страната за геноцид на мюсюлманското население на рохингите. Съдът на ООН сега пристъпва към съдебно разглеждане по същество на делото, което ще продължи години.
Мианмар, управляван след преврат през 2021 г. от военна хунта, твърдеше, че африканската държава Гамбия, която заведе делото, няма никакъв интерес и не е компетентна за това. Но най-високият съд на ООН заяви, че всички държави, подписали Конвенцията за геноцида от 1948 г., могат да внасят дела пред съда.
Мианмар, както и другите югоизточноазиатски страни, е будистка държава, но в северозападната част на страната, граничеща с Бангладеш и Индия, има голямо мюсюлманско малцинство.
Гамбия се включи в делото, след като бивш министър от тази страна, който по-рано е бил прокурор в трибунала на ООН за Руанда, посети през 2019 г. лагер за бежанци рохинги в Бангладеш. Той заяви, че геноцидът в Мианмар има много сходства с масовото убийство през 1994 г. на почти един милион тутси в Руанда.
След като МС на ООН се обяви за компетентен да разглежда обвиненията за геноцид срещу Мианмар, Нидерландия и Канада се присъединиха към обвиненията на Гамбия.
Проучвателна мисия на ООН заключи, че военна операция на армията на Мианмар през 2017 г., при която 730 000 рохинги бяха изтласкани към съседна Бангладеш, включва „геноцидни действия“. Мианмар отрича геноцида и опровергава констатациите на ООН, като заявява, че твърдата репресия е насочена срещу бунтовническите рохинги.
Въпреки че решенията на съда в Хага са задължителни и държавите обикновено ги спазват, МС няма как да наложи изпълнение на тези решения.