Настоящият европейски регламент за ГМО налага много ограничения върху генетичните изменения в растителни и хранителни видове, тъй като възможните последици за здравето на хората и животните не могат да бъдат категорично изключени от рисковата зона. Екологичните организации смятат, че всяка ДНК промяна при растениевъдството трябва да попада под тези строги правила, но съдилищата на ЕС отхвърлят това.
Химически или физически индуцираните промени остават част от настоящите правила за конвенционалното селектиране. Не е важно дали мутацията се е случила в растението или в клетката.
Нидерландският евродепутат Берт-Ян Руисен (SGP) е доволен от правното решение. „Това е точно това, което SGP иска – новите селекционни технологии да не попадат под ограниченията за ГМО. Това решение ускорява селектирането. Освен това е важна и положителна първа стъпка към по-добро растениевъдство, включително и към техниката Crispr-Cas.
Това може да доведе до култури, по-добре пригодени например към климатичните промени или нуждаещи се от по-малко пестициди,” каза Руисен при поискана реакция пред Nieuwe Oogst.
Европейските аграрни организации Copa и Cogeca също приветстват решението относно „ин витро“ произволна мутагенеза. Според тях европейското земеделие трябва да има достъп до предимствата на иновациите, за да бъде по-устойчиво. Растениевъдите трябва да могат да използват определени техники, които съкращават с около 10 години времето за разработка.