Решението се счита за важен етап в определянето на компетенциите между Брюксел и страните от ЕС. Това съдебно решение потвърждава, че социалната политика може частично да бъде формирана на европейско ниво, но определянето на заплатите по същество остава национална компетенция.
Решението на Съда на Европейския съюз внесе яснота относно обхвата на европейското социално законодателство. Съдът реши, че ЕС с директивата си за минималните заплати не е превишил правомощията си, но е отменил две разпоредби, които влизаха твърде дълбоко в националното определяне на заплатите.
Делото беше заведено от Дания, подкрепена от Швеция. И двете страни смятат, че преговорите за заплати са национална компетенция и европейските институции не трябва да се намесват в тях. Тяхната жалба беше насочена срещу директивата от 2022 г., която цели да гарантира „подходящи минимални заплати“ във всички държави членки на ЕС.
Съдът даде частична подкрепа на Дания. Съдебните магистрати отмениха две конкретни разпоредби: една, която установяваше критериите за изчисляване и коригиране на минималните заплати, и друга, която забраняваше понижаване на заплатите при автоматично индексиране. Според съда и двете правила засягат директно определянето на заплатите – национална компетенция.
За останалите части на директивата тя остава напълно валидна. Страните от ЕС се насърчават да подкрепят колективните преговори между работодатели и работници и да гарантират, че заплатите допринасят за достойно жизнено равнище. Съдът подчерта, че това не представлява директна намеса в националните системи.
Отмяната на двете разпоредби означава, че ЕС не може да налага единични критерии за нивото на минималните заплати. Така страните членки запазват по-голяма свобода да определят сами начина, по който изчисляват и коригират заплатите, например чрез системи за индексиране или колективни трудови споразумения.
За страните с автоматично индексиране на заплатите – като Белгия и Люксембург – това означава, че те сами ще продължат да решават за прилагането на тези системи. В същото време общата цел на директивата остава в сила: подобряване на покупателната способност на работниците и намаляване на различията в заплащането в ЕС. Съдът постанови, че тази цел е в рамките на мандата на Съюза да насърчава социалното сближаване.