Британското правителство обяви план за „възстановяване“ на селскостопанската, хранително-вкусовата и напитковата индустрия, насочен към възстановяване след пандемията от коронавирус и разширяване в периода след Брекзит.
Този план за „възвръщане“ трябва да помогне на британската агроиндустрия да разшири търговската си дейност в чужбина, като основният фокус е върху азиатските пазари като Япония, Нова Зеландия и Австралия.
Обявяването на плана за възстановяване и разширяване съвпада с затруднените преговори на Великобритания за свободни търговски споразумения както със Съединените щати, така и с Европейския съюз. САЩ са голям производител на храни и гледат на Великобритания преди всичко като нов износен пазар, и не проявяват особен интерес към вноса на британски селскостопански, млечни, агро и месни продукти.
Преговорите на Великобритания с ЕС са блокирани главно защото Европейският съюз настоява за спазване на правилата и критериите, валидни за цяла Европа, и не желае да прави (правни и финансови) изключения за британците. Съществуват и големи разногласия по въпроса за (ЕС) риболовните права в (британската част на) Северно море. В тази ситуация британският селскостопански сектор в рамките на няколко месеца рискува да се изправи пред сериозни трудности и да загуби пазари за износ.
Ако тази година Лондон и Брюксел не постигнат търговско споразумение, напускането на Великобритания от ЕС ще се осъществи без никакви споразумения, което заплашва с голям търговски хаос. Неподписването на търговско споразумение между ЕС и Обединеното кралство би имало сериозни последствия за агрохранителния сектор и на двете страни, според съвместно изявление, публикувано в началото на юни от основните заинтересовани страни в агрохранителната индустрия в ЕС.
Обявлението на премиера Джонсън, че търси пазари за селското стопанство и животновъдството в азиатските страни, се разглежда като отговор на исканията миналата седмица от десетки британски селскостопански организации за спешна модернизация и разширение на британската агроиндустрия.
Кризата с коронавируса, според около тридесет организации, е изявила системни грешки, възникнали от дългогодишен недостиг на подкрепа за вътрешните производители на храни. Групата настоява за увеличен износ, заместител на вноса, автоматизация и подобряване на уменията. Според тях в краткосрочен план са необходими значителни инвестиции в собствените селскостопански, преработвателни и хранителни услуги.
В публикувано онлайн изявление британското правителство посочва, че въпреки че секторът "се е справил добре с адаптацията", износът е силно засегнат и правителството "е ангажирано да подкрепи тези ключови индустрии да се върнат на международните пазари и отново да увеличат пазарния си дял." Обявлението е породено от растящата загриженост относно посоката, в която ще се развие британската агрохранителна търговия, чийто обем през 2019 г. достигна 58 млрд. евро след Брекзит, и от неяснотата около бъдещите отношения между ЕС и Великобритания.
Секторът на селското стопанство, хранителната и напитковата промишленост е най-голямата производствена индустрия във Великобритания и играе ключова роля във веригата за доставка на храни в страната, която през 2018 г. е допринесла с 121 млрд. паунда за британската икономика и е осигурила около четири милиона работни места. През 2019 г. британският износ на храни, фуражи и напитки е бил на стойност 23,7 млрд. паунда, с ръст от 4,9% спрямо 2018 г.