Преговарящите от Европейския съюз и Великобритания постигнаха напредък в Лондон в преговорите си за бъдещо европейско-британско търговско споразумение.
Според непотвърдени съобщения вече се изготвят текстове на документи и се спекулира с дата за подписване на споразуменията. Това би било пробив.
Приближаването се отнася до два досега сложни въпроса: равнопоставената конкурентна среда след излизането на британците от ЕС и юридически обвързващия контрол върху нея, казват запознати пред британската информационна агенция Bloomberg. Напредъкът дава надежда споразумението да бъде постигнато в началото на ноември, според източниците.
Двете страни също са на път да завършат съвместен документ по отношение на държавната помощ и са по-близо до решение за начина, по който евентуалното споразумение ще се прилага.
Макар че разминаванията все още са значителни, напредъкът в изготвянето на текстове е знак, че след седем месеца преговори са една стъпка по-близо до преодоляване на застой, смятат запознатите.
Великобритания напуска вътрешния пазар и митническия съюз на ЕС на 31 декември. Когато това се случи, за внос и износ трябва да се въведат различни търговски тарифи. Британците и ЕС все още не са готови административно за тази промяна. В тази нова ситуация милиони потребители и фирми ще бъдат засегнати от разходи, квоти и пълни митнически проверки.
Ако преговарящите успеят да решат остатъчните си разногласия преди 3 ноември, британският премиер Борис Джонсън и председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен ще подпишат в Лондон окончателен компромис, според запознати. В такъв случай двете страни могат да се договорят новата митническа система да важи само за ограничен брой стоки или да бъде въведена по-късно.
Достъпът на европейските рибари до британските води досега остава голям камък преткючване в преговорите. Франция заяви по-рано, че е готова да ограничи риболовния си сектор, за да даде тласък на преговорите.
В обкръжението на британските рибарски среди вече е предложено да се сключи подобно споразумение с ЕС, както с Норвегия (която не е член на ЕС), която преговаря на всеки пет години квоти за допустимия улов.