Парламентът на Чехия реши всички големи супермаркети да изложат повече национални хранителни продукти по рафтовете си. След две години над половината от продуктите трябва да са чешки, а след шест години - три четвърти.
Новата регулация се отнася за всички хранителни продукти, които се произвеждат и в Чехия; това засяга около 120 от над 15 000-те предлагани в момента продукта. Чешкият министър на земеделието Мирослав Томан заяви, че гражданите могат да бъдат „леко националистически“ при пазаруване и че основно трябва да консумират регионални продукти. Той критикува факта, че много чехи слагат немско мляко в кафето си вместо чешко мляко.
Чешката опозиция определя мярката като абсолютна абсурдност, защото на практика това означава ограничаване на вноса и оскъпяване на храните. Това почти сигурно ще доведе до конфликт между правителството в Прага и Европейския съюз, който забранява изкривяването на конкуренцията. Германия, Франция, Италия и Полша вече са заявили в писмо, че планираният закон им се струва дискриминационен към чуждите производители.
Говорителка на Европейската комисия призна, че насърчаването на регионално производство на храни е общоприето. Това обаче не трябва да става за сметка на други държави от ЕС. Трябва да се избягват протекционистки мерки и дискриминация на продукти от партньорските страни в ЕС.
Един от най-големите производители на храни в Чехия е Agrofert, конгломерат от земеделски, химически, хранително-процесинг и медийни компании, който е бил собственост на премиера Андрей Бабиш, докато преди три години не прехвърли фирмите в тръстове.
ЕС установи, че въпреки това премиерът запазва непряк контрол над конгломерата. Премиерът Бабиш не присъства на гласуването на 20 януари и заяви пред агенция Reuters, че е против този закон.
Чешкият законопроект се вписва в опитите на няколко други страни от ЕС да дадат конкурентно предимство на местните си продукти, например чрез национален етикет за произход. Европейският съд за правата на човека обаче само през октомври миналата година издаде прецедентно решение, в което строго се тълкуват изискванията за национален етикет за произход.