Това става ясно от анализ на Financial Times относно финансовите последици от приемането на нови членки в ЕС. По този въпрос този уикенд в испанския Гранада ще се проведе неформална среща на върха с участието на четиридесет европейски министър-председатели и президенти.
По-рано тази година Брюксел обеща на Украйна, че през декември ще вземе решение относно членството ѝ в ЕС. Осем други европейски държави (Молдова, Грузия и шестте балкански страни) чакат вече няколко години за прием, тъй като ЕС първо трябва да уреди вътрешните си дела. Заради руската война на запад това вече не може да се отлага.
Според действащите правила на ЕС след приемането си Украйна ще получи за първите седем години 96,5 милиарда евро по линия на Общата селскостопанска политика (ОСП) и още около 90 милиарда евро от други фондове на ЕС, като кохезионните фондове.
Оценките на Financial Times предполагат, че с присъединяването на деветте нови държави настоящите членки Чехия, Естония, Литва, Словения, Кипър и Малта вече няма да имат право на такова финансиране.
Изготвянето на нова европейска селскостопанска политика (за периода 2025 – 2027 г.) ще бъде задача на новата Европейска комисия, която ще встъпи в длъжност след изборите през юни 2024 г.
Последното голямо разширяване на ЕС се случи след падането на Берлинската стена през 1989 г. и разпадането на Съветския съюз. През 1993 г. повечето страни от Източна Европа получиха перспектива за присъединяване, а през 2004 г. десет нови държави станаха членки на практика: Полша, Унгария, Чехия, Словакия, Словения, Естония, Латвия и Литва, допълнени от Малта и Кипър. През 2007 г. към тях се присъединиха България и Румъния.