Датското правителство продължава вече поетия курс към намаляване на бюрокрацията в европейското законодателство. Акцентът е върху намаляване на административната тежест за предприятията и гражданите.
Друг важен акцент е засилването на продоволствената сигурност. Дания иска да ускори европейското вземане на решения относно разрешаването на новите геннотехнологии в селското стопанство. По този въпрос има големи разногласия между страните членки на ЕС и в Европейския парламент, но Дания се надява през следващите месеци да постигне споразумение.
Бъдещето на Общата селскостопанска политика също е на дневен ред. Разглежда се отмяната на остарели правила и укрепването на иновациите и устойчивостта в сектора. Въпреки това датчаните се въздържат от изказвания по спорни въпроси като предстоящи съкращения в европейския селскостопански бюджет.
В Дания се подготвя нова система за таксуване на емисиите на парникови газове в селското стопанство. Този т.нар. „трипартиден модел“ е разработен в сътрудничество с датските фермерски организации и синдикати. Таксата се предвижда да влезе в сила в Дания от 2030 г. Такая данък срещу замърсяването на въздуха би могъл да бъде въведен и в ЕС.
Според датското селскостопанско специализирано издание Landbrugsavisen датските фермери се страхуват, че този данък ще засегне техния конкурентоспособен статус. Въпреки че датският план предвижда компенсации и подкрепа за иновации, остават притеснения относно икономическите последици за средните селскостопански предприятия.
В същото време в други части на Европа расте съпротивата срещу екологичните правила в земеделието. Протестите на фермерите срещу изискванията на Зелената сделка стават по-настойчиви, а различни заинтересовани организации призовават за отлагане или премахване на климатични мерки, които затрудняват тяхната дейност.
В Европейския парламент политическият натиск за преразглеждане на задълженията по Зелената сделка се увеличава. Все повече политически групи искат да разхлабят или отложат климатичните правила. Следователно Дания ще трябва да балансира по време на председателството си между амбициите за устойчивост и политическата подкрепа в ЕС.