Датското правителство взе това решение след интензивни разговори с Европейската комисия. През последните десет, петнадесет години Дания, подобно на Нидерландия и Ирландия, не е успяла да намали достатъчно замърсяването в (крайбрежните) води.
По-рано Германия години наред се опитваше да избегне европейските правила и през 2014 г. загуби дерогацията си. Някои датски земеделски предприятия вече имат 22 години освобождаване от директивата за нитратите, но скоро ще им бъде забранено да разпръскват толкова големи количества животински тор върху пасищата. Поради това в краткосрочен план за един милион тона животински тор трябва да бъде намерено друго място.
Загубата на дерогацията има големи последици за говедовъдния сектор, тъй като около 40 процента от датските млечни крави се отглеждат в стопанства, които се възползват от нея. Животновъдите ще трябва да намерят до 35 процента повече площ, за да изхвърлят торта си на друго място, като се изчислява допълнително около 30 000 хектара. В Ирландия също заплашва подобна ситуация.
През последните години поредица от холандски министри на земеделието безуспешно са се опитвали да получат разрешение за по-нататъшно отлагане. Това не е предмет на преговори с Брюксел, отчасти защото вече е планирано поетапно намаляване през следващите години.
Вариантът с възможно намаляване на броя на животните е от няколко месеца високо в агендата и в Дания, особено след като комисия от експерти („зелената трипартита“) препоръча въвеждане на допълнителен данък върху емисиите на азот. В този случай животновъдите могат да получат субсидии за преход към устойчиво и климатично неутрално производство на храни.