Всъщност само Германия е адаптирала разрешителните процедури достатъчно според най-новите климатични цели на ЕС. Това става ясно от годишния доклад на браншовата организация WindEurope, публикуван тази седмица.
Европейският съюз иска след седем години да намали наполовина емисиите на парникови газове спрямо 1990 г. Освен това вятърната и слънчевата енергия трябва да съставляват поне 45 процента от общото енергийно потребление. Вятърната енергия играе ключова роля, но според WindEurope нейното въвеждане изостава значително. Същото важи и за новите инвестиции във вятърната енергетика в Европа.
Нидерландия планира през следващите години да удвои капацитета си за вятърна енергия. Затова в Северно море са определени три нови зони, където могат да бъдат инсталирани стотици нови вятърни турбини. Освен това е потвърдено и по-ранното определяне на още две други зони. Това отвежда пътя към вятърни паркове с общ капацитет от 10,7 гигавата, достатъчен да осигури зелена енергия за милиони домакинства.
Вятърните паркове ще бъдат изградени през следващите осем години. Ще има процедури по обществени поръчки, в които фирмите могат да заявят при какви условия биха искали да участват. За тези паркове в морето важат различни процедури в сравнение с регионалните RES трансформации, в които са включени и провинциални и общински власти.
В момента в Европа има 255 гигавата капацитет за вятърна енергия. Годишно към тях се добавят около 20 гигавата. Но за да се постигнат целите, средно трябва да се прибавят по 31 гигавата годишно. Особено водеща е Германия; там разрешителната процедура е съкратена наполовина до две години. Другите власти трябва да последват този пример, тъй като разрешителните все още са основното препятствие за европейския сектор на вятърната енергетика, според вятърната асоциация.