Страните членки на ЕС няма да бъдат задължавани да приемат търсещи убежище от други държави от ЕС. В новия пакт за търсещите убежище Европейската комисия отстъпва пред съпротивата на някои държави като Полша, Унгария и Чехия, които от години отказват да предоставят подслон на бежанци.
Европейската комисия обаче иска да създаде система за кризисни ситуации, при които страните от ЕС съфинансират приемането на бежанци в други държави от ЕС. Също така държави от ЕС, които не желаят да приемат сами бежанци, трябва да поемат грижата за приемане или връщане на някои мигранти в други страни.
Фокусът на европейската миграционна политика трябва да бъде върху връщането на търсещите убежище без шансове. Тази процедура трябва да бъде по-бърза и по-добра, според ръководството на ЕС.
Освен това Брюксел иска подобрени приемни центрове „на границите“ на ЕС (в Турция, Ливан или Северна Африка), където бежанците да бъдат бързо идентифицирани, проверени и регистрирани. В рамките на пет дни трябва да стане ясно дали търсещият убежище има право на разрешение за пребиваване или трябва да бъде върнат обратно.
Европейският парламент ще обсъди новата стратегия в четвъртък сутринта в Брюксел с вицепредседателя на Европейската комисия Маргаритис Схинас и еврокомисарят за вътрешни работи Илва Йохансон. Те ще представят предложения пакт за убежище и миграция пред членовете на парламентарната комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE).
Европейската комисия окончателно се отказва от идеята, лансирана през 2016 г., че държавите членки могат да бъдат принудени да приемат търсещи убежище, каквато беше опитът по време на миграционната криза през 2015 г. Това предложение никога не бе прието от лидерите на ЕС, тъй като твърде много страни бяха против.
В замяна ще бъде въведена система за доброволно подпомагане и „осиновяване“. Ако натискът върху южните държави от ЕС стане твърде голям, други страни трябва да помогнат. Те трябва да поемат грижата за отхвърлени търсещи убежище в една от тези претоварени страни и да осигурят тяхното връщане в страната на произход.
Държавите, които изберат да съфинансират и да „осиновят“ такива мигранти, имат почти година, за да организират връщането. Ако не успеят, те трябва все пак да приемат търсещия убежище и после от собствената си територия да работят по неговото връщане. Държавите от ЕС и Европейският парламент трябва да одобрят новите законодателни предложения, което може да отнеме поне година.
В първоначален коментар депутатката от Нидерландската Партия на трудещите се (PvdA) в Европарламента Кати Пири заяви, че „правото на търсене на убежище в Европейския съюз се запазва. И всички молби все още се разглеждат индивидуално. Тези основни принципи са добри,“ каза Кати Пири.
Тя също така посочи, че е логично да се полагат повече усилия за връщане на хора, които нямат право на убежище. Това засега касае почти 2/3 от всички търсещи убежище. В същото време отбеляза, че предложението изглежда предимно солидарно към страните от ЕС, но оставя въпроса колко солидарно е към бежанците?
Според парламентарната група на Християндемократите (Groeve ChristenUnie) амбициите за новата политика са добри, но евродепутатът Ван Дален изразява притеснение относно осъществимостта на плановете. Ван Дален нарече проблематиката с миграцията на гръцкия остров Лесбос сериозна и заяви, че този план не трябва да се проваля. „Само със солидарност няма да успеем. Напълно оправдано се посочва, че всички държави от ЕС трябва да участват с финансиране или прием. Ако не, трябва да има санкции под формата на намаления на европейските фондове.“