Европейският съюз, както се очакваше, дава на Обединеното кралство максимум три месеца отсрочка за Брекзит. Това обяви президентът на ЕС Доналд Туск. Британците обаче могат да напуснат и по-рано от 31 януари, ако споразумението за напускане бъде одобрено предсрочно от Камарата на общините.
Посланиците на ЕС от останалите 27 държави членки одобриха в понеделник сутринта отлагането от три месеца, което поиска британският премиер Джонсън. По този начин твърд Брекзит без споразумение на 31 октомври категорично се избягва.
Френското правителство предпочиташе по-кратко отлагане, но все пак се съгласи на три месеца. ЕС поставя условие, че споразумението относно условията на напускане, което беше сключено този месец между Джонсън и Брюксел, не трябва да бъде преразглеждано.
Въпреки че френското правителство възрази срещу отлагането от три месеца, сегашното „но може и по-рано“ очевидно е достатъчно за Париж. Ако британският парламент все пак постигне съгласие относно споразумение за излизане, Брекзит може да стане факт на първия ден от следващия месец, например на 1 декември.
ЕС изглежда приема, че Брекзит без сделка на 31 октомври е отхвърлен. Решението на Брюксел дава надежда на британския премиер Борис Джонсън да проведе нови избори още тази година, при условие че получи подкрепата на част от опозицията.
По-късно днес премиерът Джонсън ще представи отново своето предложение за свикване на предсрочни парламентарни избори. Опозицията в Камарата на общините е съгласна да участва само ако бъде окончателно изключен вреден за страната Брекзит без споразумение и ако Камарата е одобрила всички свързани британски закони.
Тези „свързани закони“ могат да създадат сериозни проблеми, тъй като например все още не е ясно какъв вид търговско споразумение трябва да бъде постигнато между Великобритания и ЕС. Тези преговори могат да отнемат до три години. Особено опозицията от Лейбъристката партия смята, че част от британската икономика и търговия трябва по някакъв начин да останат свързани с ЕС.
Освен това две опозиционни партии – Либералните демократи и шотландските националисти – внесоха собствено предложение за предсрочни избори. То би дало контрол над изборите на парламента, а не на Консервативното правителство. Това предложение може да получи мнозинство само ако няколко десетки дисидентски лейбъристи го подкрепят. В Лейбъристката партия, както и в управляващата Консервативна партия, сред политиците има големи разногласия относно напускането на ЕС.
Теоретично е възможно тези две опозиционни партии да стигнат до съвместен компромис с Консервативната партия, но предвид настоящите политически разногласия и враждебните отношения между британските партии това изглежда малко вероятно.
Последните социологически проучвания показват, че евентуалните щети за Консервативната партия са много по-малки, защото премиерът Джонсън „все пак е постигнал нещо“. Лейбъристите от своя страна търпят сериозни загуби, тъй като много противници на Брекзит ще гласуват за Либералните демократи, шотландските националисти или Зелените, които могат да водят кампания за оставане в ЕС.

