Ограничаването на вноса на тези храни е реакция на предишни оплаквания от европейските фермери, в това число по отношение на търговското споразумение Меркосур с четири южноамерикански страни. Миналата година фермери в цяла Европа също протестираха срещу нарастващия натиск от климатичните и екологични регулации на ЕС.
Освен това те се оплакват от строгите норми на Зелената сделка, които ЕС налага на европейските фермери, но които не се прилагат в други части на света. Поради това те са по-малко конкурентоспособни на световния пазар, казват те.
Затова Брюксел иска да установи, че най-опасните пестициди, забранени в ЕС, „не бива да проникват в ЕС чрез вносни продукти“, се посочва в проект, който Хансен публикува в сряда („в рамките на 100 дни след встъпването му в длъжност“). По този начин Хансен отговаря и на искането на Франция за „огледално“ третиране в търговските споразумения.
Планът на Европейската комисия обаче може да разгневи американския президент Тръмп, който многократно е обвинявал ЕС в несправедливо отношение към САЩ.. Тръмп иска да въведе вносни мита за търговски партньори, които обвинява в нечестни търговски практики, но миналата седмица се отказа от санкции срещу Канада и Мексико.
Председателят на комисията Урсула фон дер Лайен каза по-рано този месец, че ЕС не търси търговска война с американците, но няма да се поколебае да вземе ответни мерки, ако е необходимо.
Комисията заявява във връзка с вноса на химически замърсени храни, че иска да избегне „обща забрана“ и да взема решения по конкретни случаи, като се вземат предвид пазарните условия и страната на произход, според един служител на ЕС. По този начин Брюксел създава пространство „за да може да води разговори с Вашингтон“.
Комисията възнамерява да извърши тази година оценка на въздействието. В такъв доклад за последствията ще се разгледа въздействието на решението върху конкурентоспособността на ЕС, включително спазването на правилата на Световната търговска организация (СТО).

