Една важна част от тази промяна в посоката е ускоряването на одобрението на биологични пестициди. Настоящите процедури често отнемат много време и са сложни, което води до това нови продукти да стават достъпни за фермерите чак след години. Затова европейските институции търсят възможности да направят тези процедури по-прости и по-бързи, без да се отказват напълно от необходимите проверки.
С целта ЕС иска да създаде пространство за нови селскостопански технологии, които могат да допринесат за по-устойчиво земеделие. Вниманието не се съсредоточава само върху разработването на нови активни „зелени“ вещества, а и върху по-добри методи на производство, формулировки и приложения.
Биологично земеделие
Промените не се ограничават само до защита на културите. Европейските правила за биологично земеделие също се преразглеждат. Акцентът е върху практическите предписания за фермерите и животновъдите, като същевременно се преразглеждат и правилата за внос на биологични продукти от страни извън Европейския съюз. Тези промени целят правилата да отговарят по-добре на ежедневната практика, без да се загубят основните принципи на биологичното земеделие.
Promotion
В момента Европейската комисия, Европейският парламент и правителствата на страните членки на ЕС водят преговори по новите предложения. Това превръща преразглеждането в широкообхватна реформа на европейската аграрна политика в този сектор.
По-големи пазари
Европейските планове са също така мотивирани от желанието да се стимулира растежът на биологичния сектор. В няколко страни от ЕС разширяването на биологичното земеделие напредва по-бавно от очакваното. Според заинтересованите организации не са необходими само добре работещи правила, но и по-голям пазар за биологични продукти. Без достатъчно търсене инвестициите в прехода остават несигурни за много предприятия.
В същото време няколко организации за храни свързват реформите с последиците от климатичните промени. Те подчертават, че селскостопанските системи трябва да станат по-устойчиви на суша, жеги, болести и други смущения. Повече биоразнообразие, по-голямо разнообразие от култури и по-добре адаптирани растителни сортове се разглеждат като важни основи за по-устойчива хранителна система.