Аквакултурата е важна част от стратегията на ЕС за синята икономика. Според Брюксел тя допринася за осигуряването на храна и се популяризира чрез Европейския зелен пакт като източник на протеини с по-нисък въглероден отпечатък.
Аквакултурата включва, наред с други, отглеждането на риби, ракообразни и мекотели, водорасли и други водни организми. Отглеждането се осъществява в морски, солоноводни или сладководни води, както и индустриално в басейни с рециркулационни системи за вода.
През 2020 г. общото производство на аквакултура в ЕС е било 1,1 милиона тона, което е по-малко от 1% от световния общ обем. Испания, Франция, Гърция и Италия са основните държави в ЕС, произвеждащи аквакултурни продукти. Заедно те представляват около две трети от цялото производство в ЕС.
С щедра финансова подкрепа от Европейския фонд за морски въпроси и рибарство страните от ЕС можеха да гарантират дългосрочната жизнеспособност на аквакултурата и да извличат икономически ползи. Резултатите обаче се бавят, а според одитора на ЕС те все още не могат да бъдат надеждно измерени.
„През последните години ЕС разпростря мрежите си широко върху по-голямата част от сектора на аквакултурата, тъй като този сектор е важна част от стратегията ѝ за синята икономика. Но за съжаление, тя остава със спаднала мрежа“, каза Николаос Милионис, членът на Сметната палата, който ръководеше проверката.
Въпреки че за периода 2014–2020 г. бе наличен бюджет от 1,2 милиарда евро, инспекторите отбелязват, че общото производство на аквакултура в ЕС е застинало. В Италия и Франция (две от най-големите производителки на аквакултури) производството дори е намаляло. Броят на фирмите в сектора намалява, както и броят на работниците между 2014 и 2020 г.