Европейският съюз трябва да получи повече правомощия и да стане по-ефективен. Европейските политици също трябва да имат повече власт, а понякога да се премахва правото на вето на страните от ЕС. Затова някои европейски договори следва да бъдат преразгледани, счита Европейският парламент.
В четвъртък Европейският парламент прие необвързваща резолюция, с която призовава държавите членки да работят за такава реформа и да свикат конференция по този въпрос. Така евродепутатите искат да се откажат от правото на вето на държавните и правителствени ръководители по въпроси като санкции или извънредни ситуации. В момента за това е необходимо единодушието на всички държави в ЕС.
Промени трябва да има не само в процеса на вземане на решения между министрите и страните от ЕС, но и в Европейския парламент. Евродепутатите искат да могат сами да внасят, променят или оттеглят закони. По този начин повече власт ще бъде в ръцете на политиците и те ще станат част от законодателния процес.
Резолюцията на Парламента произтича от Конференцията за бъдещето на Европа, в която правителства, граждани и организации широко обсъдиха как да продължи европейският проект. На 23 и 24 юни държавните глави и правителствените ръководители на 27-те държави членки ще се съберат на среща на върха на ЕС. Според Европейския парламент по време на този форум трябва да се вземат решения за модернизацията на ЕС.
Белгийският евродепутат Ги Верхофстад (Open VLD) заяви, че поради сегашното правило за единодушие са били необходими три месеца, за да бъдат наложени санкции срещу Русия.
Известно е, че френският президент Макрон по-рано е призовавал за модернизация на ЕС и желае да разшири обхвата на задачите в икономическата и индустриалната сфера. При това той иска повече влияние за министрите и по-малко за институциите на ЕС.
Също така е известно, че Макрон иска да обсъди приемането на нови държави-членки едва „след като ЕС изчисти собствената си къща“. На срещата на върха на ЕС в края на този месец, главно заради руската война срещу Украйна, в дневния ред са процедурите по членство за Украйна, Молдова и Грузия.
Те не са единствените страни, които искат да се присъединят към ЕС. Турция е кандидат за членство от 23 години, както и Черна гора, Северна Македония, Сърбия и Албания. Освен това има потенциални кандидати за членство – Косово и Босна и Херцеговина, които са още по-далеч от членството.