Европейският съюз полага твърде малко усилия, за да сложи край на замърсяването на въздуха и почвата. За преход към икономика с нетни нулеви емисии не са необходими само големи държавни субсидии, а и значителни частни инвестиции.
ЕС не прави достатъчно, за да осигури достатъчни средства за устойчиви дейности, сочи заключение на Европейската сметна палата (ЕСП). Одиторите критикуват липсата на мерки за справяне с последиците от замърсяването.
„Действията на ЕС в областта на устойчивото финансиране ще имат пълно въздействие едва когато бъдат предприети допълнителни мерки за ценообразуване на екологичните и социалните разходи на неустойчивите дейности“, заяви Ева Линдстрем, член на Европейската сметна палата, отговорна за доклада.
„Неустойчивият бизнес все още е твърде печеливш. Комисията е извършила много, за да направи тази липса на устойчивост прозрачна, но този основен проблем все още трябва да бъде решен.“
Като основна причина се посочва, че разходите за почистване на екологичното замърсяване не се отразяват адекватно в цените на продуктите. Много икономически дейности все още са с висок въглероден интензитет.
За да се постигне намаление на емисиите на парникови газове с 55 % до 2030 г., според Европейската комисия само в енергийния сектор ще са необходими допълнителни годишни инвестиции от около 350 милиарда евро.
Експертите са изчислили, че преходът към нетни нулеви емисии ще изисква годишни инвестиционни разходи от около 1 трилион евро. В бюджета на ЕС досега са предвидени над 200 милиарда евро годишно. Това показва голямата инвестиционна пропаст и подчертава, че само публичните средства няма да са достатъчни за постигане на посочените цели.