Европейската сметна палата (ЕСП) счита, че Европейският съюз трябва да инвестира повече и по-различно, ако иска напълно да прекрати замърсяването на въздуха. Освен това ЕС не полага достатъчно усилия, за да осигури пренасочването на настоящите субсидии и инвестиции към устойчиви дейности.
За преход към икономика с нулеви нетни емисии е необходимо – освен държавните субсидии – значителни частни и публични инвестиции. В специален доклад на Европейската сметна палата се призовава ЕС за по-последователни действия. Преди това Сметната палата вече е застъпвала принципа „замърсителят плаща“ да бъде въведен и в селското стопанство.
„Действията на ЕС в областта на устойчивото финансиране ще имат пълен ефект само ако се предприемат допълнителни мерки за отчитане на екологичните и социалните разходи от неустойчивите дейности“, заяви Ева Линдстрьом от Европейската сметна палата.
„Неустойчивият бизнес все още е твърде печеливш. Европейската комисия е направила много, за да направи тази липса на устойчивост видима, но този основен проблем все още не е решен.“
Основните проблеми са, че отрицателните екологични и социални ефекти от неустойчивите дейности не се отчитат, и че не е ясно кое е устойчиво и кое не. Сметната палата смята, че са необходими допълнителни мерки, за да се гарантира, че в цената на разрешителните за парникови газове са включени общите екологични разходи.
Много от икономическите дейности в ЕС все още са въглеродно интензивни. За да се постигне целта за намаляване на емисиите на парникови газове с 55% до 2030 г., според Европейската комисия са необходими допълнителни годишни инвестиции от около 350 милиарда евро само в енергийния сектор.
Специалисти са изчислили, че за постигане на нулеви нетни емисии в ЕС до 2050 г., през периода 2021–2050 г. ще са необходими общо годишни инвестиционни разходи от около 1 трилион евро.