Тези две страни смятаха, че настоящият съюз първо трябва да се реорганизира и модернизира, преди да бъдат приема нови членове. Остава неясно дали руската война срещу Украйна е променила това мнение.
Европейският парламент счита, че кандидат-членки не трябва да са само Молдова и Украйна, но и Босна и Херцеговина. Европолитиците обаче смятат, че критериите за прием трябва да бъдат променени: преговорите трябва да се приключат в рамките на шест години и трябва да могат да се налагат временни санкции.
Депутатите виждат политиката по разширяване като най-силния геополитически коз на ЕС, особено предвид нарастващата заплаха от Русия. Държавите, желаещи да се присъединят, вече могат да синхронизират външната и сигурностната си политика с тази на ЕС. Някои го правят.
Обаче Европарламентът гледа критично към Сърбия, която не се присъединява към санкциите на ЕС срещу Русия. Според евродепутатката Тинеке Стрик (Зелените) руската агресия „с право“ е довела до засилен интерес към разширяването на ЕС.
Нидерландия остава против присъединяването на България към зоната за свободно пътуване в Европа, Шенгенската зона. Румъния и Хърватия обаче са готови да бъдат приети. Според нидерландския премиер Марк Руте България все още не изпълнява условията, за да позволи на българите да пътуват между страните от ЕС без паспортен контрол.
Руте определи решението да бъде приета Румъния като „голяма стъпка“, след като Нидерландия години наред е блокирала присъединяването й към Шенген. Европейската комисия и Европейският парламент смятат, че трите държави от ЕС са изпълнили договореностите, направени в миналото.
На 8 декември въпросът ще бъде обсъден на среща на министрите на правосъдието и вътрешните работи на ЕС. За гласувания както относно приемането на нови страни в Шенген, така и за разширяването на ЕС е необходимо единодушие.