В четвъртък лидерите на правителствата на страните от ЕС се събират в Брюксел, за да обсъдят новия многогодишен бюджет. Предвид големите разногласия, тази свикана финансова среща няма да доведе до споразумение или сделка, а най-много до политически консенсус относно необходимостта от модернизиране на пакета от задачи на ЕС.
Същността на проблема е, че няколко страни и политически лидери признават, че работният процес и задачите на съществуващия вече 75 години Европейски съюз трябва да бъдат „модернизирани“, и че ЕС трябва да поеме повече и различни задачи. Климатичната политика, Зелената сделка и новата енергия, по-добрата охрана на външните граници, справедливото разпределение на убежището за търсещите убежище и модерната технологична политика са примери за това.
Но понеже повечето страни от ЕС не желаят да увеличат своя годишен принос към Брюксел, няма пари за такива желани нови задачи и следователно трябва да се правят икономии по настоящите задачи. Въпросът е защо ЕС все още трябва да прави това, което прави от десетилетия. Европейската селскостопанска политика, с 59 милиарда евро годишно, което е над една трета от общия бюджет, е важна част от това. Нидерландия е една от страните, които считат, че бюджетът за Общата селскостопанска политика (ОСП) може да бъде намален с една четвърт.
Точно тази седмица при обичайно добре информираното списание Politico беше разкрито, че на най-високо равнище вече продължава дълга борба зад кулисите в Брюксел относно тези селскостопански субсидии. Най-високопоставеният служител на отдела за земеделие, генерален директор, се противопоставя на това оценяването и отпускането на селскостопански субсидии да бъде подчинено на твърде бързата трансформация към Зелената сделка. Това се вижда от изтекли вътрешни имейли.
Най-високопоставеният агри-служител в Брюксел смята, че настоящите селскостопански субсидии не могат да бъдат спирани или намалявани веднага. Не спиране, а първо намаляване на темпото, е неговата препоръка. Очаква се особено Франция и Полша да се противопоставят на намаляване на селскостопанските субсидии. В компромисното предложение, представено от президента на ЕС Шарл Мишел, малка част от настоящите субсидии е преформатирана като директна „подкрепа на доходите“ за фермерите, а по-малко пари са предвидени за големи агроконцерни.
В края на март се очакват предложения за стратегията „От фермата до трапезата“ и стратегията за биоразнообразието за 2030 г. Това ще окаже влияние върху новата ОСП, ако зависи от Европейската комисия. Страните членки на ЕС ще трябва да включат в плановете си за ОСП поне 40% от разходите, допринасящи за климатичните цели. Европейският климатичен закон ще го закрепи, така че новите планове за ОСП неизбежно ще бъдат оценявани по климата. Поради това не се очаква сега в Брюксел да бъдат назовавани конкретни суми за намаляване на селскостопанските разходи.
Холандският премиер Марк Рюте през следващите дни по време на специалния ЕС-самит ще настоява бюджетът на ЕС и холандските вноски да не се увеличават. Дори ако в замяна получи по-модерен бюджет на ЕС, премиерът Марк Рюте не желае приносът да се увеличава.
Това каза Рюте във вторник вечер в дебат в парламента в Хага. Предложението, което наскоро направи президентът на ЕС Шарл Мишел, трябва да бъде извадено от масата, според Рюте. Холандската позиция да не се увеличава бюджетът на ЕС е просто средство да се гарантира, че Холандия най-малко няма да плаща повече от сега.
Европейската комисия иска да увеличи бюджета на ЕС до 1,11 процента от икономиката на всички страни членки заедно. Президентът на ЕС Шарл Мишел със своето компромисно предложение е за бюджет от 1,074 процента. За Холандия това би означавало увеличение от 2 милиарда евро. Рюте оставя възможност за увеличение на бюджета при условие, че това не означава Холандия да плаща нетно повече.