Greenpeace, Финландската асоциация за природозащита и Amnesty International заявяват, че трябва предимно да бъдат намалени парниковите газове в селското стопанство и транспортния сектор. Екологичните организации посочват още, че масивната сеч на дървета представлява сериозна заплаха за въглеродното съхранение в финландските гори.
Индустриите на дървесина и хартия от обширните гори са важна основа на финландската икономика, но новите законодателни правила на ЕС за опазване на природата налагат все по-строги изисквания. Това важи и за дърводобивната индустрия в други богати на гори страни от ЕС като Швеция, Норвегия и Чехия, Словакия и Румъния.
Това не е първият път, в който финландски организации предприемат правни действия. През 2022 г. бе подадена сходна жалба, но тя беше отхвърлена, тъй като климатичният закон все още беше твърде нов, за да бъде ефективно оценен. Оттогава обаче ситуацията се влоши. В годишния климатичен доклад за 2023 г. самото финландско правителство призна, че вероятно няма да постигне климатичните цели, което е основата на настоящия съдебен процес.
Екологичните организации основават делото си и на последното решение на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) срещу Швейцария, където беше постановено, че недостатъчните климатични мерки представляват нарушение на човешките права. Финландските групи се надяват това решение да създаде прецедент за тяхното собствено дело.
Финландското правителство се защитава, като заявява, че вече полага значителни усилия за достигане на климатичните цели и че се нуждае от време, за да въведе нови мерки. Министърът на климата и околната среда Кай Мюкянен признава, че има проблеми с въглеродното складиране в горите, но подчертава, че все още има планове за предприемане на допълнителни стъпки.
Това дело във Финландия е част от по-широка тенденция в Европа, където екологични организации все по-често предприемат правни действия срещу правителства, които според тях не се справят с климатичната политика. В Германия група млади хора спечели историческо дело срещу правителството, което доведе до по-строги климатични закони.
В Нидерландия също през 2019 г. съдът задължи правителството да направи повече срещу климатичните промени след дело, заведено от фондация Urgenda. Подобни съдебни дела подчертават нарастващия натиск върху правителствата да приемат сериозни мерки срещу климатичните промени и да изпълняват международните си задължения.