Делото бе заведено от екоактивисти и екологични групи. Прекомерната употреба на торове и химикали в земеделските практики води до повишени нива на нитрати в подпочвените и повърхностните води, констатира и административният съдия.
Бързият растеж на водораслите в канали и реки има не само екологични, но и икономически последици за риболовството и туризма. Обилният цъфтеж намалява нивата на кислород във водата, което е вредно за водните екосистеми и застрашава популациите на рибите. Освен това влияе на привлекателността на крайбрежните райони за туристите, посочва решението.
Екологичната организация Eaux et Rivières de Bretagne определи решението като важен сигнал. Организацията отбеляза, че френската държава вече повече от десет години безуспешно се опитва да намали нитратното замърсяване чрез доброволни мерки. Настоящият подход според тях не е достатъчен. Екоактивистите посочват, че през 2009, 2012 и 2021 г. са налагани подобни санкции.
В отговор на присъдата провинциалното управление на Бретан заяви, че осъзнава спешността на проблема и е решено да предприеме действия. Все още не е ясно какви конкретни мерки ще предприеме провинцията.
Регионалното дело има и по-широки последствия за останалата част от Франция и други държави от ЕС, които се сблъскват със сходни екологични проблеми. Съдебният процес показва, че натискът както от гражданските групи, така и от самия ЕС за спазване на стриктни екологични регулации става все по-голям.
Европейските директиви задължават страните от ЕС да предприемат мерки за намаляване на нивата на нитратно замърсяване, например чрез ограничаване на употребата на химикали в земеделието и намаляване на торенето.
Страни като Нидерландия, Германия и Ирландия вече са били санкционирани от ЕС през изминалата година за неизпълнение на тези изисквания. Франция също бе призована от Европейската комисия да усили контрола върху спазването на екологичното законодателство.