Фермери в цяла Европа, особено в Западна Европа, отдавна призовават за по-строги мерки за защита на добитъка си от атаки на вълци. Според доклад на Европейската комисия от 2023 г. загубите на добитък в Испания, Франция и Италия са отговорни за половината от общите щети в ЕС. Също така Германия, Гърция и Хърватия съобщават за значителни щети по добитъка от вълчи атаки.
Мнозинство сред посланиците на ЕС се оформи, след като Люксембург и Португалия тази седмица се присъединиха към страните, настояващи за промяна, а Германия частично промени позицията си. Настоящите правила позволяват изключително в редки случаи отстрел на вълци, но особено животновъдите в селските райони искат отваряне на ловния сезон.
В петък в Съвета на министрите на ЕС за конкурентоспособност се проведе окончателно гласуване, с което беше потвърдено решението на посланиците. Брюксел трябва най-късно следващата седмица да уведоми секретариата на Конвенцията от Берн, тъй като отговорната комисия се събира само веднъж годишно. Годишното заседание на Постоянния комитет е насрочено за декември 2024 г.
Степента на защита на застрашените животни и растения е международно установена от края на 70-те години в Конвенцията от Берн. Към нея са се присъединили няколко десетки страни; не само 27-те страни от ЕС, но и микродържави като Монако и Сан Марино, четири държави от Северна Африка и няколко източноевропейски страни извън ЕС като Румъния, Украйна и Азербайджан.
Освен това Европейският съюз е приел същата защита за растения и животни в собствените си Европейски директиви за птиците и местообитанията (ВМД). Страните от ЕС могат да променят или отменят тези директиви, но в такъв случай биха нарушили Конвенцията от Берн. Минстрите на страните по бернската конвенция се събират само веднъж годишно.
Тези десетки страни по конвенцията познават различни застрашени видове растения и животни, които са разделени в две категории: много защитени и защитени. Правилата почти не са се променяли през последните години. За изменение на конвенцията е необходимо мнозинство, но 27-те страни от ЕС не са единодушни.
Някои от тези страни изобщо нямат проблеми с вълците, но с други застрашени животни като елените в Северна и Източна Скандинавия или кафявата мечка във френско-испанските Пиренеи и в Румъния, Словения и България. Критиците се опасяват, че с исканото намаляване на статуса на ЕС се отваря врата и за други страни да ловуват други видове.
Германия сега поставя като условие първо повече от четиридесетте страни по конвенцията да се съгласят със смекчаването на защитния статус, което да се отнася само за вълка, а не за други застрашени видове. Едва след това според Германия може да бъде променена и директивата на ЕС за местообитанията. Освен това 27-те страни от ЕС и Европейският парламент също трябва да се съгласят с това.