Първоначално Европейската комисия искаше почти всички животновъдни ферми да попаднат под регулациите, докато комисията по земеделие на Европейския парламент искаше животновъдството изцяло да бъде изключено. В постигнатото сега тристранно споразумение преговарящите значително повишиха праговете за животновъдството.
Правилата ще важат за земеделски предприятия с минимум 350 големи единици за свине, 280 за птици (300 за носачки) и 380 за смесени ферми. Екстензивните ферми и малките животновъдни стопанства за домашна употреба засега се изключват.
Новите правила ще се въведат постепенно, едва от 2030 г. Към 2026 г. новата Европейска комисия трябва да оцени как най-добре да се справи със замърсяването на въздуха и подземните води от животновъдството и селскостопанското производство, особено с оглед на говедовъдството.
Новите правила предвиждат също замърсяващите предприятия да водят публичен регистър, в който да записват какви суровини обработват и какви отпадъци и замърсявания в околната среда генерират чрез своята дейност. Срещу това местните жители ще могат да подават и искове за вреди. Всяка страна от ЕС трябва да включи това в собственото си законодателство. Също така глобите в много страни членки трябва значително да бъдат увеличени.
Политиците в Брюксел през последните години периодично се опитваха да атакуват замърсяването от селското стопанство. С екологичните и климатичните закони от Зелената сделка и новата селскостопанска политика бе направен сериозен старт, но напоследък тази по-зелена посока е под натиск.
Земеделският сектор е третият по големина източник на емисии на парникови газове в ЕС, но може да стане най-големият замърсител, тъй като други индустрии стават по-бързо „по-чисти“.
Според Европейската агенция за околна среда емисиите от селското стопанство между 2005 и 2021 г. са намалели само с 3%. Това може да се сравни с намаление от 7,6% в транспортния сектор и 31% в емисиите от жилищните сгради.