Холандският потребител плаща значително повече за месни продукти, отколкото в други страни от ЕС. Холандия е в топ пет на ЕС по цени на месото.
Според изследване на статистическата служба за 2019 г. в рамките на Европейския съюз съществуват големи ценови разлики. Когато се сравнят ценовите нива с средното за ЕС, през 2019 г. най-високата цена на месото е в Австрия (ценови индекс 145) и Люксембург (141), следвани от Франция (131), Холандия (127), Белгия (125) и Финландия (124).
Най-ниските ценови нива за месо през 2019 г. са били в Полша и Румъния (и двете с ценови индекс 63), следвани от България (66) и Литва (71). Румъния е имала най-ниските цени за месо в Европейския съюз (ЕС), с 37,3% под средното за ЕС, Полша (36,7% под средното за ЕС), България (33,8% под средното за ЕС) и Литва (29,9% под средното за ЕС).
Категориите месо, към които се отнасят тези статистики, включват говеждо и телешко месо, свинско, агнешко, овче и козе месо, птиче месо, други видове месо и ядливи субпродукти, деликатеси и други месни продукти, според Евростат.
В изследването на ЕС са включени и цените на месото в три страни, които не са членки на ЕС — Швейцария, Исландия и Норвегия. Тези държави са част от Европейската икономическа зона, но не попадат под селскостопанската и хранителна политика на ЕС. В Швейцария месото струва почти по един и половина пъти повече от световното средно ниво. То е по-скъпо от навсякъде другаде по света, става ясно от предишно проучване на Caterwings — вече закрита онлайн платформа за кетъринг.
В сравнение със средното за ЕС, швейцарците плащат 2,3 пъти повече за месо (повече от двойно), сочат данните на Евростат. Произволна проверка показва, че един килограм шунка от конвенционално животновъдство в Швейцария струва средно 23 франка (21 евро), докато килограм био шунка е струвал 51 франка (47 евро), повече от двойно.
Швейцарският закон за благосъстоянието на животните се счита за най-строг в света. Но високите цени на месото там не са следствие от това; че по-щадящото животновъдство води до по-високи производствени разходи и в крайна сметка фермерите и животните да печелят от това.
Това не е така, казва Матиас Бинсвангер, професор по икономика в Университета по приложни науки и изкуства Северозападна Швейцария в Олтън. „По-високата цена се възползва предимно от търговците на дребно, не от фермерите.“ Високата надценка за търговците на едро и дребно се увеличава още повече, когато месото се произвежда при щадящи животните условия, показва предишен пазарен анализ на швейцарската организация за благосъстояние на животните STS, съобщи наскоро Deutsche Welle.