Политиката на партията – като спорния закон за „външните агенти“ и нейното отказване от санкции срещу Русия – доведоха до напрежение с западните съюзници, като Европейския съюз (ЕС).
Президентът Саломе Зурабишвили, открита застъпничка за ЕС, се ползва с подкрепата на коалиция от различни прозападни опозиционни партии, които се обединиха, за да предизвикат управляващите. Президентът, който в миналото критично се изказваше за Грузинска мечта, смята изборите за ключови, за да приближи страната към европейска интеграция.
Про-ЕС движението набра сила напоследък, с демонстрации и митинги, на които десетки хиляди грузинци се събраха, за да подкрепят европейския курс. Но последни социологически проучвания показват, че все още не е сигурно дали привържениците на ЕС ще спечелят.
Политическата борба не е само за външната ориентация, а и за проблемните вътрешни въпроси като териториалната цялост и икономическите затруднения. Грузинците все още се борят с военния конфликт с Русия през 2008 г. и руската окупация на отделилите се региони Абхазия и Южна Осетия.
Грузинска мечта непряко твърди, че може да защити страната от нови военни ескалации с Русия и да осигури стабилност, докато опонентите твърдят, че този подход води до по-нататъшна изолация и увеличена зависимост от Москва.
Изборите в Грузия имат много прилики с последните политически събития в Молдова, където проевропейската страна спечели с минимална преднина на последните избори. Въпреки това проевропейската коалиция там е изправена пред натиск от Русия.
В крайна сметка изборите в Грузия представляват важен кръстопът, като резултатът може значително да повлияе на регионалната динамика и отношенията с Русия и ЕС. Много грузинци виждат тези избори като избор за бъдещето, поставяйки въпроса: дали ще запазят предпазливостта във взаимоотношенията си с Русия или ще изберат директно европейско бъдеще?