Ново научно ирландско-холандско изследване подчертава, че особено кооперациите имат „висок пазарен дял“ от над 50% в скандинавските страни, както и в Ирландия, Холандия, Франция и Австрия. Тези големи млечни стопанства могат да се справят с колебанията на цените на европейските и международните пазар на мляко.
Очаква се, че най-вече малките стопанства ще имат трудности през следващите години. Изследването е изготвено от учени от ирландския земеделски институт Teagasc и д-р ир. Роел Йонгенаел от Wageningen University & Research (WUR) в Холандия.
Докладът е подготвен за Комисията по земеделие на Европейския парламент и не разглежда само развитието на млечното животновъдство през последните години досега, но също така дава препоръки за следващите години. Сред наблюденията е, че броят на млечните стопанства в страните от ЕС се е увеличил с присъединяването на нови държави членки, а общото производство е нараснало след премахването на квотите за мляко.
Млечният сектор в цяла Европа обаче е претърпял през последните двадесет години и някои „структурни“ промени, включително: значително намаляване на броя на млечните ферми; общо увеличение на средния размер на млечното стопанство; и продължителен спад в броя на млечните крави. В някои страни членки на ЕС развитието на млечния сектор остава значително изостанало, сочат новите данни.
Изследователите подчертават, че екологичната политика – както на ниво ЕС, така и в страните членки – „все повече влияе“ върху млечния сектор. „Намаляването на емисиите на парникови газове и подобряването на качеството на водата оказват все по-голямо влияние върху млечната индустрия в ЕС и в някои държави членки вече са също толкова важни, ако не и по-важни от Общата селскостопанска политика (ОСП). Този вид задължения може да объркат, отчуждят и демотивират фермерите“, посочват авторите.
С поглед към бъдещето се посочва, че млечното животновъдство ще продължи да се нуждае от финансова подкрепа от Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС, а ЕС трябва да въведе „инструменти и стимули“ (четете: финансови компенсации) за намаляване на излишъка от оборски тор и за ограничаване на емисиите на парникови газове. Дори се предлага въвеждането на вид CO2 данък и система за търговия с права за азот, подобна на съществуващата търговия с емисионни квоти за големи промишлени предприятия.
Във висши администрации и политически среди на ЕС вече се водят първите проучвателни дискусии и се подготвят планове за нова Общата селскостопанска политика за периода 2025-2030 г. След европейските избори през юни трябва да бъдат постигнати нови коалиционни споразумения в новия Европейски парламент, които да бъдат изпълнявани от новата Европейска комисия от 2025 г. нататък.