В навечерието на финансовия евросамит президентът на ЕС Шарл Мишел представи компромисно предложение за многогодишния бюджет, с което се стреми да удовлетвори желанията и исканията на правителствата на страните членки на ЕС, Европейската комисия и Европейския парламент.
Вече от известно време се водят ожесточени спорове относно предстоящия многогодишен бюджет и някои вече са заплашвали с бойкот или блокада. Следващата седмица в Брюксел ще бъде представено предложение, в което бюджетът е по-нисък от желанията на Европейската комисия и Европейския парламент, но все пак по-висок от това, което повечето държави от ЕС, включително Нидерландия, са искали досега.
Разходите в крайното предложение на президента на ЕС Мишел възлизат на 1,074 процента от общия европейски доход (БВП), което се равнява на 1094 милиарда евро. Европейската комисия желае значително увеличение на бюджета до около 1300 милиарда евро, или 1,11 процента. Европейският парламент иска още по-голям бюджет - около 1500 милиарда евро (1,3 процента) за периода 2021 – 2027.
С тези 1,074 процента Мишел се придържа към нивото на вече отхвърлено предложение от предишното финландско председателство на ЕС, но включва някои предложения и изисквания от различни страни. Така той намалява разходите за селскостопански субсидии и развитие на селските райони с над 50 милиарда до 329 милиарда евро. За някои страни от ЕС това е почти неприемливо, но за други все още не е достатъчно.
За подкрепа на по-слабо развитите региони (кохезионен фонд) е предвидено сходно намаление, което поставя общата сума на 323 милиарда. Колкото по-богата е една страна, толкова по-малко средства получава от този фонд. Поради това по-богатите държави от ЕС ще загубят приходи. Освен това някои „милиардни отстъпки“ за икономически силни държави се отменят.
Държавите, които нарушават върховенството на закона, би трябвало да бъдат санкционирани с намаления. Но в предложението на Мишел това става значително по-трудно спрямо предишно предложение. Това е до голяма степен изискване както на Комисията, така и на Европейския парламент, но премиерите и държавните глави все още не смеят да се противопоставят на нежелаещи държави като Полша и Унгария.
Предложението предвижда и повече собствени приходи за бюджета на ЕС, въпреки че това още не могат да се наричат данъци на ЕС. Става дума за приходи от търгове за емисии на CO2 и данък върху непредадените за рециклиране пластмасови опаковки в рамките на съфинансиране на Зелената сделка. Това би донесло 14-15 милиарда евро.
Мишел също предлага държавите членки да задържат само 12,5 процента от митата, които събират върху вносни стоки. В момента тези проценти са 20. Освен това страните от ЕС трябва да внесат допълнително 10 милиарда евро в Европейската инвестиционна банка, за да генерират 500 милиарда допълнителни инвестиции за климата и дигитализацията.
По време на евросамита следващата седмица ще се водят интензивни преговори за размера на бюджета и за това на какво да се изразходват средствата. Президентът на ЕС Шарл Мишел не е посочил колко ще продължи самитът. В Брюксел се очаква, че споразумение няма да бъде постигнато толкова бързо. Предполага се, че е възможно преговорите да продължат няколко нощи. Възможно е дори да се наложи допълнителен самит по-късно. Всички 27 държави членки трябва да се съгласят с бюджета.