Финландия предложи ново предложение за прекратяване на задънената улица около многогодишния бюджет (2021-2027) на Европейския съюз. Ротационното финландско председателство предлага увеличаване на размера на бюджета на ЕС до 1,07 процента от европейския брутен вътрешен продукт (БВП). Това е по-малко от исканията на Европейската комисия и Европейския парламент, но повече от сумите, които някои държави от ЕС желаят да платят.
Предложението се намира приблизително между желанието на новата Европейска комисия (1,11 процента от БВП на ЕС) и настоящия бюджет (1,00 процент). Финландия предлага съкращаване с 12 процента на Фондовете за сближаване за подкрепа на икономически по-слаби региони. Също така, според Финландия, бюджетът за земеделие ще бъде значително намален. Този бюджет ще бъде намален с 13 процента.
Намалението с 13 процента на разходите за земеделие ще бъде сериозен удар за аграрните страни, но всъщност се очакваше и е логично. На всеки седем години се определя бюджетът за общата селскостопанска политика, а преди 7, 14 и 21 години също се предупреждаваше, че твърде много пари от ЕС отиват към земеделските предприятия.
Поради последователните избори в няколко държави от ЕС, объркването около Брекзит, продължаващата миграционна криза и страховете от възможна нова финансова криза, преговорите за реформата на ОСП стигнаха до задънена улица. Сега средата на 2021 година в Брюксел е насрочена като начална дата. Фактът, че вече има сериозни съкращения, е лош знак.
Първоначалното предложение на (старата) Комисия за новия многогодишен бюджет вече беше силно критикувано. Тенденцията беше: още по-малко пари за земеделието (стълб 1) и допълнително пренасочване към мерки за опазване на околната среда и климата (стълб 2) плюс възможно линейно намаляване на общия земеделски бюджет с 10 процента. Това означава допълнително сериозно намаляване на подкрепата за доходите. Новият (полски) комисар по земеделието Войчеховски наскоро мъдро премълча това по време на изслушването си в Европейския парламент, в противен случай щеше веднага да бъде отхвърлен.
С 1,07 процента предложението на Финландия все пак остава над размера на настоящия бюджет. Това е проблем за четири северни държави от ЕС като Нидерландия и Германия. Те смятат, че европейският бюджет не трябва да расте, а напротив, да се намалява заради излизането на Обединеното кралство. Тези държави членки искат бюджетът да се запази на 1 процент от БВП.
С тази позиция четиримата ръководители на правителствата се насочват към конфронтация с останалите страни от ЕС, Европейската комисия и Европейския парламент, които смятат, че твърдата граница от 1 процент за разходите е нереалистично ниска.
Лоша новина за „скъпите четирима“, както ги наричат в Брюксел, е, че Германия (най-големият платец в ЕС) не стои на нулева граница. Според запознати канцлерката Меркел не иска да подпише, защото смята, че 1,00 процент е твърде стриктно ограничение. Тя оставя възможност за компромис, който да е по-скъп.