Страната се опитва да излезе от влиянието на Русия, която с военна сила окупира източната част на страната (Приднестровие).
Анкетите показват, че про-западният настоящ президент Майя Санду има удобна преднина пред десетте си опоненти. Ако обаче не успее да постигне изборния праг от 50%, на 3 ноември ще има втори тур.
Според анкети тя вероятно ще се изправи срещу Александър Стояного, бивш главен прокурор, подкрепян от традиционно про-руската Партия на социалистите.
Санду се надява референдумът да доведе до категорично „да“. В референдума ще се решава дали в конституцията да бъде включена клауза за присъединяване към ЕС като цел.
Анкетите показват, че мнозинството подкрепя членството. Пет кандидат-президенти обаче призоваха своите привърженици да гласуват „не“ или да бойкотират. За да бъде валиден референдумът, е необходима избирателна активност от поне една трета от гласоподавателите. Слаб резултат за Санду би могъл да определи тона за парламентарните избори следващото лято.
Страната с по-малко от 3 милиона жители, заобиколена от Румъния и Украйна, познава от падането на Съветския съюз през 1991 г. редуваща се про-западна и про-руска политика.
Отношенията с Москва се влошиха, след като Санду дойде на власт през декември 2020 г. Правителството ѝ осъди руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г.
Изборната кампания през последните седмици беше помрачена от обвинения в намеса. Полицията обвинява Илан Шор, избягал магнат, който живее в Русия, че е подкупил поне 130 000 избиратели да гласуват „Не“.
Шор, който е под западни санкции, публично предложи да плаща на молдовци. Русия отрича намеса в Молдова и отдавна обвинява правителството в „русофобия“.