От 2020 г. България изпитва политическа нестабилност, предимно заради корупция и приятелски назначения. Тези сътресения доведоха до скорошната оставка на премиера Бойко Борисов след масови протести.
На тези избори партията ГЕРБ на премиера Борисов отново изглежда като основен претендент, макар че след това вероятно ще бъде трудно да се намерят стабилни коалиционни партньори. Междувременно подкрепата за крайнодесната партия Възраждане, която заема ултранационалистическа и проруска позиция, нараства.
Политическият пейзаж в България остава разделен между про-западни и про-руски настроения, което води до разпокъсан вот. Докато ГЕРБ и Възраждане могат да образуват коалиция, влиянието на външни геополитически фактори също играе роля.
Възраждане, ръководена от проруското бизнесмен Костадин Костадинов, наскоро постигна успех с приемането на закон, който забранява промоцията на ЛГБТИ, подобен на аналогични руски закони. Тази твърда позиция по културни и миграционни въпроси е спечелила допълнителна подкрепа за партията.
Наблюдатели на изборите се опасяват, че ситуацията в България може да се развие подобно на Грузия и преди това Словакия, където партии, приятелски настроени към Москва, се противопоставят на твърде про-ЕС курс.
България е член на Европейския съюз от 2007 г., но политическата нестабилност и предполагаемите тесни връзки между корумпирани политици и съмнителни бизнесмени поставят много пречки пред европейската интеграция. На последните избори гласуваха едва 34 процента от избирателите.
Тази апатия сред населението затруднява политиците да изградят доверие и да осъществят дългоочаквани реформи, включително прехода към еврото. България първоначално планираше да се присъедини към еврозоната следващата година, но този процес е забавен заради политическата нестабилност. Все още има резерви сред страните от ЕС за допускането на България до безвизовата Шенгенска зона.